О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 09.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 146/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Б. Б. от град С. против въззивно решение №187/29.4.2008 г. по гр.д. №70/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д състав.
В изложението и допълнението по него по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е постановено в разрез с практиката на ВКС, като се сочат конкретни решения, приложени към изложението, поради което е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се също така, че неизлагането на мотиви по исковете с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ, макар и този иск да се явява акцесорен, , както и по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, е от негативно значение за точното прилагане на закона и касирането на атакуваното решение и спомогнало за развитие на правото, което от своя страна води до приложението на чл.280, ал.1 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – А. “М” – град С., не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на въззивното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Не е формулиран изобщо съществен материалноправен въпрос, който да е обсъден от окръжния съд. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на ясно, точно и категорично формулиран съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане и на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение в частта му по горепосочения иск не следва да се допусне.
Относно въззивното решение в останалата част съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Налице е действително съществен процесуалноправен въпрос – за мотиви на съда по него. В процесния случай обаче такива мотиви са налице. При иска за възстановяване на работа, който е акцесорен, спрямо главния иск за отмяна на уволнението, който е отхвърлен, е напълно достатъчно в мотивите да се посочи, че той следва изхода по спора по главния иск. Мотиви в посочения смисъл са налице в обжалваното решение, поради което то не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, който също е акцесорен, изходът от спора не би могъл да бъде променен по горепосочените съображения, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в тази част.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №187/29.4.2008 г. по гр.д. №70/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д състав, по касационна жалба, вх. №19287/09.7.2008 г., подадена от А. Б. Б. от град С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: