О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1676 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. К. К. от гр. В. чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 981 от 8.07.2009г. по в.гр.д. № 509 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 112 от 12.01.2009г. по гр.д. № 3196/2008г.на Варненски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за наличието на причинна връзка между деянието и причинените й на нея вреди.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Е. К. К. против Ж. Г. Р.,при участието на „З”АД София като трето лице помагач на страната на ответника иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумите от 1 162.44лв.,претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди и от 15 000лв., претендирана като обезщетение за причинени й неимуществени вреди, претърпени от нанесена на В. П. К. средна телесна повреда в резултат на осъществено на 30.01.2006г.пътно-транспортно произшествие.
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че по делото не е установено наличие на причинна връзка между осъщественото от ответника противоправно действие-причиняване на средна телесна повреда на В. П. К. и претендираните от ищцата Е. К. К./дъщеря на пострадалата/ вреди,изразяващи се в направени разходи за лечение и погребение на В. П. К. и понесени от ищцата болки и страдания,изразяващи се в загуба на най-близък човек,който за нея е бил опора в ежедневието и изцяло подпомагащ я в грижите й за болния й син.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за наличието на причинна връзка между деянието,осъществено от ответника и причинените й вреди- е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда. Не е налице,обаче,твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Това е така,защото поставеният от касаторката въпрос не изисква промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В практиката няма спор,че за да е налице състава на чл.45 от ЗЗД следва да е доказано наличието на пряка причинна връзка между противоправното деяние и причинените вреди. В случая е безспорно,че – вследствие на осъщественото от ответника на 30.01.2006г. противоправно деяние по чл.342 от НК /за което той е признат за виновен с решение № 2* от 13.11.2007г.по н.а.х.д. №3674/2007г.на ВРС/ – са причинени вреди на пострадалата В. П. К. , произтичащи от нанесената й средна телесна повреда,изразяваща се във фрактура на дясна подбедрица,обусловило трайно затруднение на движенето на десен долен крайник за период от 2 месеца,довело и до хоспидализирането й, които обаче не са претендирани от нея. Същата е починала на 20.02.2006г.,но смъртта й не е в причинна връзка с осъщественото от ответника деяние.
В случая – платежните документи,въз основа на които се претендират имуществените вреди за лечение на пострадалата- са на името на В. П. К. Липсват доказателства разходите да са направени от ищцата,но дори и да се възприеме тезата на ищцата,че с оглед състоянието на майка й,която е била обездвижена и хоспитализирана-те са направени от нея,то липсва пряка, непосредствена връзка между тези разходи и деянието на ответника.
Обстоятелството,че последвалата смърт на пострадалата не е в причинна връзка с осъщественото на 30.01.2006г.деяние изключва отговорността на ответника за направените от ищцата разходи за погребение/отново поради липса на установена връзка с причинената от него средна телесна повреда/.
Не е установена такава връзка и за претендираните от ищцата неимуществени вреди. От самото деяние-причинена средна телесна повреда на майка й- за ищцата не могат да се презумират причинени болки и страдания,които да подлежат на обезщетяване. Ако такива са били налице –е следвало да бъдат установени,което по делото не е направено.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 981 от 8.07.2009г. по в.гр.д. № 509 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.