О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 25.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2672 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №79 от 06.03.08г. по гр.д. №389/08г. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение №269 от 19.02.07г. по гр.д. №170/06г. на Пловдивския окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от “К” АД гр. С. срещу Ц. Д. Ц. и Г. И. И. искове по чл.45 от ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците да заплатят 10 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – частичен иск от цялото вземане в размер на 20 000лв., заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че не са доказани твърденията на ищеца за извършване на неправомерно действие от ответниците, с което са го увредили. Ищецът по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД – “К” АД гр. С. е трето лице, което в рамките на висящ изпълнителен процес по изп.д. №175/04г. на ДСИ при РС Карлово е предявило собствени права върху вещ, намерена в държане на длъжника “А” АД Карлово. Ответниците по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД са съответно – взискателят в изпълнителното производство – Ц. Д. Ц. и определеният от съдебния изпълнител пазач на вещта – Г. И. И. По жалба на третото лице “К” АД гр. С. е било образувано ч.гр.д. №1271/05г. на Пловдивския окръжен съд. С решение от 12.10.05г. по това дело са отменени действията на съдебния изпълнител – опис на спорната вещ – мотокар “Б” с фабричен №9610272/96г., тегло 4900 кг. От експертизата по това дело се установява, че към 07.09.05г. вещта напълно отговаря на описанието, дадено в описа на съдия-изпълнителя, фабричната идентификация е налице, без следи от монтаж и демонтаж. Въз основа на това решение е извършено предаване на вещта на нейния собственик, за което е съставен протокол от 14.12.05г., подписан без възражение от адвокат К, като представител на собственика, в присъствие на взискателя Ц. , пазача И. В протокола вещта е описана в състоянието, в което е намерена, с налична идентификационна табела. На същата дата е съставен нов протокол, подписан от комисия, назначена от изпълнителния директор на “К” АД гр. С., която се състои от служители на предприятието и от адв. К. Съгласно този протокол, получената вещ е различна от тази, която е описана в изпълнителното производство. От приетите в исковото производство заключения на две вещи лица се установява липса на идентичност на вещта по описа на съдебния изпълнител и тази по протокола от 14.12.05г., както и демонтаж и повторен монтаж на идентификационната табела с фабричен номер. Въззивният съд е игнорирал свидетелските показания на адв. К, с оглед процесуалното и качество. Решаващият мотив, за да отхвърли исковете по чл.45 от ЗЗД, се свежда до това, че не са установени по несъмнен начин действия на ответниците / съответно – взискател в изпълнителното производство и пазач на вещта/ по подмяна на вещта. Изложен е допълнителен мотив, че не е установена и вреда за ищеца, тъй като той е придобил вещта за 292лв., оценката и при извършения опис в изпълнителното производство е 1850лв., а оценката, дадена от вещите лица в хода на исковото производство е на вещ по аналог – в добро състояние – 15 000лв., като липсват данни вещта на ищеца да е била в добро състояние.
Касационна жалба срещу това решение е подал “К” АД гр. С.. Оплакванията в нея са за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В допълнителна молба от 21.04.08г., имаща характер на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че в случая е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочи се, че институтът на неоснователното обогатяване има дългогодишна история, редакцията на текста е перфектна и не налага разширително или стеснително тълкуване, налице е и обилна практика по този текст. Въпреки това, въззивният съд не е намерил точното приложение на тази правна норма в конкретния случай.
Ответниците в производството – Ц. Д. Ц. и Г. И. И. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага не просто нарушаване на материалноправна норма /нарушението на материалния закон е основание по чл.281, т.3 от ГПК за касационно обжалване/, а необходимостта Върховният съд да се произнесе по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който няма съдебна практика или пък се налага преосмисляне на вече формирана съдебна практика. Само в този случай точното приложение на закона ще бъде от съществено значение за развитието на правото, каквото е изискването на текста на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В настоящия случай основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е налице, тъй като действително има богата практика по приложението на чл.45 от ЗЗД, не се налага тя да бъде променена в някакъв аспект по повод на конкретния правен спор, а и касаторът не иска това. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК той в действителност прави оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, което е само касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79 от 06.03.08г. по гр.д. №389/08г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: