3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
София, 15.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 823 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 33 от 20.01.2010 г. по гр.д. № 1297/2009 г. на П. апелативен съд е оставено в сила решение № 252 от 09.08.2006 г. по гр.д. № 249/2005 г. на П. окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Ф. С. С. и К. С. Я. против М. “ Св. Г.” Е., гр. П. субективно съединени искове за заплащане на обезщетения в размер на по 20000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им С. К. Я., починал на 12.06.2005 година. В решението е прието за установено, че на 11.06.2005 година, детето С. Я., кърмаче на тримесечна възраст, е било прието по спешност в детско хирургично отделение на М. “ Св. Г.” Е., гр. П. по повод клинична картина на остра чревна непроходимост, отказ от храна, подут корем и отпадналост. Извършена е била спешна оперативна интервенция, след която са били извършени вливания за поддържане циркулацията на кръвта, уринирането и намаляване оттока на влажните органи. В 2 часа на 12.06.2005 година детето е починало. При извършената аутопсия е било установено, че смъртта е настъпила в резултат на сърдечна недостатъчност, причинена от остро вирусно заболяване, което съгласно приетото по делото експертно заключение е съществувало при голяма доза вероятност. Детето е имало и вродено тежко фоново нелечимо сърдечно заболяване: идиопатична дилатативна кардио миопатия, което е утежнило ситуацията и е допринесло за смъртния изход. Установено е, че при поставената при постъпването диагноза “остър хирургичен корем” са съществували абсолютни индикации за оперативна интервенция, като клиничната картина е била подкрепена от рентгенологично изследване; че диагнозата “вирусна инфекция” не би могла да бъде поставена, нито да се включи антибиотично лечение поради липсата на клинична картина, часа на постъпването и краткия престой на детето в болницата, правещ невъзможно изследване във вирусологичната лаборатория и отчитане на кожно алергична проба, а направените спешни изследвания на показателите на кръвта не са сочели за вирусно заболяване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че смъртта на починалия син на ищците не се дължи на лекарска грешка при поставяне на диагнозата, нито на неполагане на необходимите грижи от дежурния лекарски екип; че не е налице причинно следствена връзка между смъртта на детето и проведеното лечение, предвид което не е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на болницата за заплащане на обезщетение за вреди.
Касационна жалба против решението на П. апелативен съд е постъпила от Ф. С. С. и К. С. Я.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с оглед липсата на уеднаквени и задължителни за съдилищата критерии за хипотезите и условията, при които се реализира отговорността при медицински деликт. Изложени са доводи, че произнасянето по въпросите: ангажира ли отговорност за деликт поставянето на погрешна медицинска диагноза; неизвършването на преглед за типични външни проявления за предполагаемо заболяване на пациента и непровеждането на лечение на реалното му заболяване; непредприемането на действия по диагностициране и лабораторни изследвания поради приемане на пациента в извънработно време на лабораторията освобождава ли от отговорност медицинския екип и какви правила следва да бъдат отчетени при преценка за наличие на противоправно поведение, ако към момента на осъществяване на увреждащото деяние няма уеднаквени писмени медицински стандарти, които въпроси обуславят изхода на делото и се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. “ Св. Г.” Е., гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението въпроси: ангажира ли отговорност за деликт поставянето на погрешна медицинска диагноза; неизвършването на преглед за типични външни проявления за предполагаемо заболяване на пациента и непровеждането на лечение на реалното му заболяване, не обуславят изхода на делото. За да отхвърли предявената претенция за вреди от деликт, съдът е приел, че първоначално поставената диагноза, наложила спешна медицинска интервенция не е причинила смъртта на детето, нито е забавила адекватното му лечение; че всички възможни действия по диагностицирането му са били предприети своевременно, а настъпилата смърт е била непредотвратима. Тези изводи на съда, възприети след обсъждане на съдебномедицинските експертизи, изключват отговорността на дежурния медицински екип, респ. отговорността на болничното заведение за вреди поради лекарска грешка, поради което поставените в изложението въпроси се явяват неотносими към изхода на делото. Съдът е възприел заключението на медицинските експерти, съгласно което при постъпване на детето в болничното заведение са били налице абсолютни индикации за хирургическа оперативна ревизия на корема, а отлагането или неизвършването и би довело до фатален изход на заболяването поради настъпване некроза на червата; обемът на извършените изследвания и осъществената оперативна интервенция са били максимално приложими за общото състояние на детето и първоначалните диагностични възможности; водещата диагноза е била хирургична; последващите смъртта данни за вирусна инфекция не са убедителни, а леталния изход е бил улеснен от наличието на вродена идиопатична кардиомиопатия; не е имало клиничното съмнение за вирусна инфекция поради липса на проявена симптоматика, а дори и при съмнение, вирусната инфекция не е противопоказание за оперативна интервенция.
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът дали непредприемането на действия по диагностициране и лабораторни изследвания поради приемане на пациента в извънработно време на лабораторията освобождава от отговорност медицинския екип – съдът, в съответствие с доказателствата по делото е приел, че са били предприети всички необходими спешни изследвания; извършено е било спешно диагностициране и предприета оперативна интервенция. В съответствие със заключението на медицинските експерти (лабораторните изследвания са били с данни за левкоцитоза, която не е характерна за вирусните заболявания, а обзорната рентгенография на корема е сочела клинична картина на остър корем), съдът е приел, че медицинският екип е процедирал абсолютно адекватно, провеждайки необходимите спешни изследвания, а краткото време на престой на детето в болничното заведение е било свързано с невъзможността да се продължат изследванията за пълно диагностициране на пациента, т.е. обстоятелството, че в часът на постъпване на детето в болничното заведение не е работела лабораторията, не е в причинна връзка с настъпилия летален изход.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът какви правила следва да бъдат отчитани при преценка за наличие на противоправно поведение, ако към момента на осъществяване на увреждащото деяние няма уеднаквени писмени медицински стандарти. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изхождал от конкретиката на случая, съобразявайки заключението на специалистите в съответната област, поради което липсата на уеднаквени писмени медицински стандарти не е рефлектирала върху преценката налице ли е противоправно деяние.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 20.01.2010 г. по гр.д. № 1297/2009 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: