О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
гр. София, 20.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3928/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ /СОУ/ „П. В.”, [населено място] срещу решение от 17.03.2014 г. по гр. дело № 95/2014 г. на Шуменски окръжен съд.
Ответникът по касация – М. П. Х. поддържа в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Шуменски окръжен съд е отменил решение № 30 от 20.01.2014 г. по гр. дело № 3250/2013 г. на Шуменски районен съд за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от М. Х. против СОУ „П. В.”, [населено място] и е постановил друго за уважаването им, като е присъдил в полза на ищцата сумата 1000 лв. разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел изводи по отношение приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя. Във връзка с първата норма е изложил мотиви, че извършеното съкращаване на щата не е продиктувано от нуждата за оптимизиране числения състав на преподавателския състав, а от целта да се заобиколи закона и се избегне изпълнението на влязлото в сила съдебно решение за възстановяване ищцата на предишната й работа, респективно да се намери правно основание за поредното й уволнение. Съставът на окръжния съд е посочил, че работодателят е нарушил чл. 8, ал. 1 КТ, а презумпцията по ал. 2 се опровергава от доказателствата по делото. Относно спора за спазване на чл. 329, ал. 1 КТ мотивите на окръжния съд са, че не могат да се направят изводи, че при осъществяване на подбора работодателят е спазил изискванията на чл. 329 КТ. Съдебният състав се е позовал на правните разрешения в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС за съответствие на приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя и е посочил, че комисията, назначена от директора е следвало да направи преценка и сравнение за работата на двете учителки – Г. В. и ищцата М. Х. по материя – преподаване по физика, по която и тримата членове на комисията нямат допирни точки с оглед преподаваните дисциплини, единият от тях е учител по физическо възпитание, другият е начален учител, а третия е учител по литература. При разглеждане на съответствието на поставените от комисията оценки с критерия „кой работи по – добре”, съдът е приел, че това съответствие не е доказано и за да обоснове извода си, се е позовал на карти за определяне на трудовите възнаграждения от 2007/2008 г. на двете учителки и на доказателства по делото за това, че Г. С. /предпочетената от работодателя за оставянето й на работа учителка/ в периода 2005-2013 г. не е работила, като преподавател по физика, а е преподава информационни технологии, с ограничен брой часове по физика и астрономия.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, както следва:
„Подлежи ли на съдебен контрол необходимостта от промени в щатните разписания на училището, извършени от директора в изпълнение на законовите му правомощията и за настъпване на промяната в щата изисква ли се спазване на процедурата по чл. 10 от Наредба № 3/2008 г. на МОН” ;
„Следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства по делото за кумулативното наличие на всяка една от трите предпоставки на чл. 328, ал.1, т. 8 от КТ и може ли да основава решението си на факти, за които няма събрани доказателства” ;
„Задължително ли е подборът по чл. 329 от КТ да е обективиран в писмена форма и допустимо ли е в съдебното производство по оспорване законността на уволнението работодателят да доказва с всички предвидени в ГПК доказателствени способи как е преценил кой от сравняваните служители има по – висока квалификация и работи по- добре” ;
„Допустимо ли е въззивният съд да обоснове правните си изводи за оборена презумпция за добросъвестност на работодателя, съгл. чл.8, ал. 2 от КТ, без твърдения за това в исковата молба, както и въз основа на факти и обстоятелства, за които по делото не се съдържат доказателства, а са приети за установени от съда служебно, без това да е съобщено на страните, съгл. чл. 155 от ГПК” ;
„Необходимо ли е ищец да твърди в иска си, че работодателят – ответник е действал недобросъвестно и да докаже това свое твърдение при условията на пълно и главно доказване или въззивният съд може служебно да направи такъв извод, на базата на информация, събрана не по установения в ГПК ред”.
С първият от цитираните въпроси страната не релевира основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК трябва да е правен въпрос с разрешаването, на който въззивният съд е свързал изхода на делото. Решаващите мотиви на съда са единствено тези, с които се аргументират съображенията за незаконно упражняване на правото на уволнение от работодателя при използване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и при извършване на подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Тези мотиви не са в противоречие с разрешенията в ТР № 4/2011 г. на ОСГК. Въззивният съд е разгледал действията на директора по отношение на промени в щата и спазване на процедурата по чл.10 от цитираната по – горе наредба в контекста на изследване на въпроса за преднамерено подготвяне на условия за поредно уволнение на ищцата, без да третира причините за тези промени, като условия за правомерност на процесното уволнение. Мотивите по посочения въпрос нямат съдържанието, което им придава касатора -доказване на причините за изменение на щата, като предпоставка за законосъобразност на уволнение, нито отразяват отклонение от разрешението, обективирано в ТР № 4/2011 г. на ОСГК за това, че в правомощията на директора на училище е да определя и утвърждава новото, променено щатно разписание. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал наличието на противоречиво разрешаване на въпрос от въззивния съд в отклонение от задължителната съдебна практика, респективно не е аргументирал приложно поле на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По вторият от цитираните в приложението въпроси не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като формулирането му е свързано с твърдение за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство. Оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК са предмет на производство по чл. 290 ГПК, което се провежда само при допуснато касационно обжалване. Не е налице и общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът би имал релевантност, при положение, че окръжният съд се е произнесъл по същия въпрос, по който се е произнесъл касационният съд в решението по гр. дело № 926/2012 г. на състав на ІV г.о. Второинстанционният съд не е разглеждал въпроса за кумулативната наличност на всеки от елементите от фактическия състав на чл. 328, ал.1, т. 8 КТ, по който се е произнесъл ВКС, тъй като основанието за процесното уволнение е друго – чл. 328, ал. 1, т. 2, 2 хипотеза КТ. Въззивният съд се е произнесъл по друг въпрос – действията на работодателя във връзка с предварителната подготовка на условия за поредно уволнение на ищцата. В тази връзка съдът е обсъдил възможността за приложение на чл. 328, ал.1, т. 8 КТ, а не предпоставките при които основанието по чл. 328, ал.1, т. 8 КТ трябва да се приложи законосъобразно. Ето защо поддържаното в приложението виждане за противоречие на правните разрешения, съдържащи се във въззивното решение и решението по гр. дело № 926/2012 г. на ВКС, ІV г.о. не може да бъде прието за обосновано и съответно налага се извода за липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсата на идентичност на въпросите, разгледани от въззивния съд и касационния съд обуславя липса на основание по чл.280, ал. 1 ГПК и относно въпроса, може ли въззивният съд да основава решението си на факти, за които няма събрани доказателства.
По третият от изложените по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е мотивирал разрешения в противоречие с ТР от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК. В мотивите на въззивното решение не е прието, както неправилно се поддържа от касатора, че преценката на работодателя за подбора трябвало да бъде в писмена форма, както и не се съдържа „условие за документиране” на оценката. Тези констатации на ответника по исковете са резултат от негова произволна преценка и тълкуване на мотивите на съда, в които не се съдържат подобни правни разрешения. Незаконосъобразност на подбора въззивният съд е свързал с мотиви за недоказаност на съответствието на дадените от комисията оценки с действителните качества на ищцата и квалификацията й. Липсата на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол по отношение на въззивното решение.
Последните два въпроса по реда на цитирането им по – горе са поставени не с оглед на изложените в мотивите на въззивния съд правни разрешения, а с оглед на субективното становище на ответника по исковете за допуснати от окръжния съд нарушения на съдопроизводствените правила, формиращи основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК и поради тази причина не могат да релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че в съдебният състав било формирано „предубеждение, че работодателят е нарушил принципната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от КТ, а презумпцията за добросъвестност е опровергана” се квалифицира като оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Същата квалификация имат и твърденията за незаконосъобразно процедиране на въззивния съд чрез обсъждане на служебно събрана информация за съдебни решения по трудови дела между страните. Твърдението, че въззивният съд е обосновал правните си изводи по чл. 8, ал. 2 КТ, без твърдения за това в исковата молба е необосновано. В исковата молба фактите за нарушения на чл. 10 от Наредба № 3/2008 г. на МОН и за прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ по отношение възстановяването на Х. по съдебен ред на предишната работа въз основа на решение по гр. дело № 1662/2012 г. на Шуменски районен съд са изложени именно във връзка с твърденията й за несъобразяване на директора с това възстановяване и с неговото формално отношение към това обстоятелство. Изводите на окръжния съд за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ са развити именно при разглеждане доказаността на тези твърдения, т.е. мотивите на съда не са формирани във връзка с доказателства за твърдения, които отсъстват в обстоятелствената част на исковата молба, както необосновано поддържа касатора. Освен това мотивите в обжалваното решение не са изведени въз основа на факти, „установени от съда служебно”, тъй като доказателствата, засягащи формирането на същите мотиви са приетите по делото в първата инстанция, а решенията по трудовите дела /които касаторът третира, като служебно събрана информация/ са обсъждани при изследване на отношенията, предхождащи процесното трудово правоотношение и не са доказателствения материал, от който са направени решаващите изводи на съда. Ищцата е посочила в исковата си молба и е поддържала в процеса факти и обстоятелства, от които въззивният съд е направил извод за нарушения на чл. 8, ал. 1 КТ, като в неговата компетентност е преценката за относимостта на фактите към разпоредбите на чл. 8 КТ и извода за начина на осъществяване на трудовите права – добросъвестно или недобросъвестно. При тези обстоятелства следва да се приеме, че процедирането на въззивния съд и неговите изводи, съдържат правни разрешения, които не са в противоречие с касационните решения по гр. дело № 1430/2011 г., по гр. дело № 871/2010 г. и по гр. дело № 284/2012 г. на състави на ІV г.о. Последният от цитираните въпроси съдържа хипотеза, неотразяваща мотивите и процедирането на въззивния съд, именно изхождайки от становището на касатора, че изводите на съдебния състав за нарушения от работодателя на чл. 8, ал. 1 КТ произтичат от служебно събрана информация, виждане което е необосновано по вече посочените съображения. Ето защо и с този въпрос касаторът не е релевирал основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид още и това, че по всички въпроси в приложението на касатора се поддържат оплаквания за нарушения по чл.281, т. 3 ГПК, с които не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.03.2014 г. по гр. дело № 95/2014 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ „П. В.”, [населено място] да заплати на М. П. Х. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: