3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
София, 30.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 855/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 483 от 16.07.2012 г., постановено от тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по ч. т. д. № 412/2012 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от 25.04.2012 г. по т. д. № 366/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлено направеното от дружеството възражение по чл.15 ГПК за неподведомственост на спора на гражданските съдилища.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Излага доводи, че при формиране на извода за липса на правен интерес от обжалването не е съобразена възможността при евентуална отмяна на определението за отхвърляне на възражението за неподведомственост да се предприемат действия за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 366/2012 г. на Варненски окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че макар разпоредбата на чл.15, ал.2 ГПК да предвижда обжалваемост на актовете на съда по въпроса за подведомствеността, в конкретния случай инстанционният контрол върху определението на Варненски окръжен съд за отхвърляне на възражението на частния жалбоподател за неподведомственост на спора по т. д. № 366/2012 г. на гражданските съдилища е недопустим, предвид влязлото в сила решение, с което спорът е разрешен по същество. В мотивите към определението са изложени са съображения, че процесуалният спор за наличие на подведомственост е преюдициален за развитието на делото и може да бъде разглеждан само докато то е висящо, тъй като е свързан имплицитно с възможността за промяна на подведомствеността и с ревизиране на допустимостта на постановеното по спора решение. С аргумент, че с влизане на решението в сила е отпаднала възможността за проверка на неговата допустимост и подведомствеността е стабилизирана, е отречен правният интерес от обжалването, насочено към промяна на подведомствеността по вече разрешения правен спор.
Настоящият състав на ВКС възприема изцяло съображенията на първия тричленен състав за недопустимост на подадената в производството по ч. т. д. № 412/2012 г. частна жалба.
Определението, с което в качеството си на въззивна инстанция Варненски окръжен съд е отхвърлил възражението на дружеството – частен жалбоподател за липса на подведомственост, е обжалвано своевременно по реда на чл.15, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.2 ГПК. След подаване на частната жалба обаче въззивният съд се е произнесъл с неподлежащо на обжалване решение, с което е разрешил със сила на пресъдено нещо правния спор по делото. С постановяване на неподлежащото на обжалване решение е сложен край на разглеждането на делото, а това прави безпредметен инстанционният контрол върху определението, с което е отхвърлен отвода за неподведомственост на спора на гражданските съдилища. Крайната цел на частния жалбоподател е посредством обжалване на неблагоприятното за него определение по реда на чл.15, ал.2 ГПК да постигне промяна на подведомствеността, за да се преустанови разглеждането на спора от сезирания граждански съд. Тази цел очевидно не може да бъде постигната, тъй като делото е приключило с влязло в сила решение преди приключване на производството по чл.15, ал.2 във вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Решението е необжалваемо, поради което с влизането му в сила е преклудирана и възможността за ревизиране на процесуалната му допустимост от гледна точка на наличието или отсъствието на подведомственост. След влизане на решението в сила произнасянето по частната жалба срещу определението за отхвърляне на отвода за неподведомственост ще бъде лишено от релевантни правни последици, а това означава, че от този момент е отпаднал правният интерес от обжалването. Правният интерес е абсолютна положителна предпоставка за допустимост на частната жалба и неговото отпадане води до процесуална недопустимост на жалбата. Не може да се приеме тезата на частния жалбоподател, че въпреки приключването на делото правният интерес от обжалването съществува, предвид възможността при положително произнасяне по частната жалба да поиска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Преценката на правния интерес се извършва към момента на разглеждане на частната жалба в зависимост от настъпилите към този момент обстоятелства, а не с оглед на евентуални бъдещи действия, които жалбоподателят би могъл да предприеме за защита на правата си.
Като е оставил без разглеждане недопустимата частна жалба, първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените в производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК разноски в размер на сумата 500 лв. /платено адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 483 от 16.07.2012 г., постановено по ч. т. д. № 412/2012 г. от тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :