О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1668 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Г. И. Б., чрез адв.И. Д. против решение № 547/08.11.2013 г. по в. гр.дело № 862/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44/07.01.2013 г. по гр.дело № 3106/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е осъден жалбоподателят да заплати на З. В. Ж. сумата 30 000 евро и на Д. З. Ж., лично и със съгласието на законния й представител и баща З. Ж. сумата 10 000 евро, представляващи припадащите им се части от продажната цена на лозе от 5.300 дка, находящо се в м.”К.”, землището на [населено място], П. област, която е получил като пълномощник на продавачите З. Ж. и М. Ж. по договор за продажба, сключен с нот. акт, вписан под № 62/2008 г. на Служба по вписванията П. заедно с обезщетение за забава от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1.длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 323/18.05.2010 г. по гр.дело № 1338/2009 г. на ВКС IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК, 2. кога за едно трето лице е налице правен интерес да предяви иск или да направи възражение за нищожност на правна сделка, сключена между други две страни, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 87/29.04.2013 г. по гр.дело № 436/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 133/22.11.2011 г. по т.дело № 17/2011 г. на ВКС, I т.о., постановени по чл.290 ГПК, 3. по приложението на чл.164 ГПК и в частност допустими ли са свидетелски показания, когато не се претендират последиците от един договор, а установяването му е с оглед на друго спорно правоотношение, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 461/16.01.2012 г. по г.дело № 1206/2010 г. на ВКС IV г.о, постановено по чл.290 ГПК, 4. как се определя цената на договор за поръчка в светлината на хипотезата по чл.164,ал.1,т.3 ГПК и кога е допустимо договорът за поръчка да се установява със свидетелски показания, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата З. В. Ж. и Д. З. Ж. не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с пр.осн.чл.284,ал.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
За да уважи предявените искове съдът е приел, че между ищецът З. Ж. и М. Ж. като доверители и жалбоподателят Г. Б. като довереник е сключен договор за поръчка за извършване на правно действие – прехвърляне на право на собственост върху лозе от 5.300 дка в землището на [населено място], П. област, че това действие е било извършено със сключване на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 112/2008 г., по който жалбоподателят е получил продажна цена от 40 000 евро. Прието е, че последният не е дал сметка на доверителите и не е отчел получената от продажбата сума, Приел е също, че като не е изпълнил задължението си на кредитора, на овластено от него, от съда или от закона лице и с оглед смъртта на М. Ж., починала на 02.09.2008 г. жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати с оглед наследствените права на ищците сумата 30 000 евро на З. Ж. и 10 000 евро на Д. Ж. – дъщеря на М. Ж., заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
За неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя-ответник, че между страните по делото не е съществувал договор за поръчка.
Прието е, че наличието на договорно правоотношение се установява от изричното пълномощно, по силата на което З. Ж. и М. Ж. възложили на жалбоподателя Г. Б. да извърши от тяхно име и за тяхна сметка определено правно действие – да прехвърли правото на собственост върху процесното лозе, както и от участието на жалбоподателя качеството му на пълномощник при сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот.акт № 112/25.02.2008 г., при сключването на който договор е изразил воля от името на доверителите за прехвърляне на собствеността с посочване на основните елементи на сделката – вещ и цена, и получаване на продажната цена.
Съдът е приел, че наличието на договорни правоотношения между З. Ж. и М. Ж. и жалбоподателя Б. по повод възлагане на последния на продажбата на собствения на Ж. недвижим имот в [населено място] е установено и от показанията на разпитани по делото свидетели.
Прието е, че жалбоподателят не е установил, че договорите, сключени с нот.акт № 125/2005 г. и с нот.акт № 145/ 2006 г., с които Р. Д., съпругата му Е. Д. и В. К. са продали на А. Т., а след това А. Т. и съпругата му Б. Т. са продали на З. Ж. процесния недвижим имот са нищожни поради противоречие със закона – чл.26,ал.1,т.1 ЗЗД, вр.чл.152 ЗЗД, като сключени в резултат на предварително съглашение, че ако задължението за връщане на дадената в заем парична сума не бъде изпълнено кредиторът ще стане собственик на имота. Прието е също, че тежестта на доказване на тези твърдения е за жалбоподателя. Прието е, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява наличието на облигационно правоотношение между Р. Д. и А. Т. по повод сключен договор за заем, който е следвало да бъде обезпечен.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Г. Б. е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК по отношение на двата посочени договора, при сключване на които не е участвал и не е можел да се снабди с писмено доказателство, изходящо от другата страна, правещо вероятно твърдението му, че изразеното съгласие на прехвърлителите и по двата договора за прехвърляне правото на собственост е привидно.
Според съда за да се предяви възражение за прогласяване нищожността на договор – този по нот. акт № 125/ 2005 г. със страни – Р. Д., Е. Д., В. К. и А. Т. и по нот.акт № 145/2006 г. със страни – А. Т., Б. Т. и З. Ж. от трето лице, което не е страна и не придобива права по тях, това трето лице следва да претендира права, които да се противопоставят на правата на приобретателите и да ги изключват, което да мотивира правния му интерес от предявяване на иск или възражението.
Прието е, че в случая жалбоподателят не претендира, че притежава вещни права върху имота, които да противопостави на приобретателя по договора, по който е бил пълномощник на продавача – К. А., като възражението, което е направил е, че договорът не е породил вещно-правно действие поради това, че З. и М. Ж. не са собственици на имота.
Според въззивния съд целената правна последица от прогласяване на договорите за нищожни би била признаване правото на собственост върху имота на Р. Д., Е. Д. и В. К., съответно отричане на това право на К. А.. Прието е, че това е недопустимо, тъй като жалбоподателят не може да предявява от свое име чужди права пред съд и, че въпросът за принадлежността на спорното право, респ. за нищожността на договорите, не може да бъде разрешен без участието на субектите, претендиращи материалното право, съответно страните по договорите.
Изложени са и доводи в хипотеза, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба по нот.акт № 112/2008 г. З. и М. Ж. не са били собственици на процесния имот. Прието е, че това би довело до невъзможност договорът да породи вещно-правно действие и да легитимира К. А. като собственик на имота, но няма отражение на действителността на договора за поръчка и задължението на довереника да предаде на доверителя всичко, което е получил от изпълнението на поръчката.
Съдът е приел, че наличието на воля у страните по договорите, сключени с нот.акт № 125/2005 г. и нот.акт № 145/2006 г., различна от отразената в нотариалните актове, съответно уговорка за удовлетворяване на кредитора не по определения в закона ред, не е установено и от разпитаните свидетели пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за възприетите показания на част от свидетелите, като непосредствени, подробни, логични и ясни, както и мотиви за причините, поради които не възприема показанията на друга част от свидетелите.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени в пълен размер.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 323/18.05.2010 г. по гр.дело № 1338/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл.236,ал.2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, съответно е преценил всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и е изложил подробни мотиви в решението си. Поради това не е разрешил правния въпрос в отклонение от цитираната практика на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос.
С решение № 87/29.04.2013 г. по гр.дело № 436/2012 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че е допустимо предявяване на иск за нищожност на договор, по който ищците не са страна, щом решението по него ще се отрази на тяхната имуществена сфера.
С решение № 133/22.11.2011 г. по т.дело № 17/2011 г. на ВКС I т.о.,постановено по чл.290 ГПК е прието, че заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор, но легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице. Според същото решение установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Прието е, че една от особеностите на установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. В настоящият случай при конкретно установените по делото факти въззивният съд е направил извода, че жалбоподателят няма правен интерес да предяви възражение за прогласяване нищожността на договорите, обективирани с нот.акт № 125/2005 г. и с нот. акт № 145/2006 г., тъй като не е страна по тези договори, не придобива права от тях и е трето лице, чиито права не се засягат от установяване нищожността на тези договори. Различният правен извод е изведен от различни установени по настоящото дело факти, което не води до наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1т.1 ГПК. Освен това съдът е изложил и решаващ правен извод за основателност на исковата претенция и в хипотеза З. и М. Ж. да не са собственици на процесния недвижим имот – т.е. извод и при основателност на възражението на жалбоподателя. И в тази хипотеза съдът е приел, че договорът за поръчка е действителен и жалбоподателят –довереник, дължи на доверителите всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Прието е, че ако продавачите Ж. не са собственици на имота, то договорът няма да породи вещно прехвърлителен ефект и купувачът няма да се легитимира като собственик, което не се отразява на действителността на договора за поръчка. С оглед на това съдът намира, че не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос, поставен от жалбоподателя. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда по спора. А според т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В посоченият смисъл поставеният въпрос от жалбоподателят не е правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Въпросът е относим към предмета на спора, но не е единственият правен въпрос, разрешението на който е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд. Наличието на сключен договор за поръчка в настоящият случай съдът е обосновал и с приложените по делото писмени доказателства –пълномощно от 19.02.2008 г. с нот.заверка на подписите на упълномощителите З. и М. Ж., които са упълномощили жалбоподателят Б. да се разпорежда със собствения им недвижим имот – лозе от 5.300 дка и договор от 25.02.2008 г., обективиран в нот.акт № 112/25.02.2008 г., от които е прието за установено, че З. и М. Ж. продали, чрез жалбоподателя като пълномощник на К. А. процесния недвижим имот за сумата 40 000 евро, като в нотариалния акт е удостоверено, че пълномощникът на продавачите – жалбоподателя е получил от купувача сумата преди сключване на договора. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Г. Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 547/08.11.2013 г., постановено по в.гр.дело № 862/2013 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба вх. № 8176/30.12.2013 г., подадена от ответника Г. И. Б., с адрес [населено място], общ.Р., обл.П., [улица], чрез адв.И. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: