2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
гр. София, 20.09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2981 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото [фирма] срещу решение № 501/21.08.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 757/2012 г. на Русенския окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично оставяне в сила на обжалваната пред въззивния съд част от решение № 878/11.05.2012 г. по гр. дело № 8586/2011 г. на Русенския районен съд, като краен резултат е отменено, като незаконно, уволнението на ищеца Р. И. Б., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед № 10137/29.08.2011 г. на управителя на дружеството-жалбоподател, ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „охранител” при дружеството-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 437.64 лв. – възнаграждение за извънреден труд; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Р. И. Б., в отговора на жалбата с вх. № 1531/04.02.2013 г., подаден чрез адв. Х., като и в отговора на жалбата (неточно наименован „касационна жалба”) с вх. № 8063/12.07.2013 г., подаден лично от него, излага становище и съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта й по иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд. Цената на този паричен иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлиза на сумата 4 481 лв., т.е. тя е до 5 000 лв. Този иск не е обусловен от предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по паричния иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, с оглед на което подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане в тази й част, а касационното производство – също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати в частта му по този иск.
В останалата й част – по исковете за защита срещу незаконно уволнение с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, като в тази му част, обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като тези искове са неоценяеми.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени процесуалноправни въпроси, които са свързани единствено с иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, което изрично и ясно е посочено в изложението. Както вече беше посочено, в частта й по този иск касационната жалба е процесуално недопустима и се оставя без разглеждане, поради което и изведените във връзка с този иск процесуалноправни въпроси, както и наведените по отношение на него допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, също не следва да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и в касационната жалба, по отношение на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ жалбоподателят не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е навел някое от допълнителните основания по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това, предвид задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска в частта му по тези искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 501/21.08.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 757/2012 г. на Русенския окръжен съд – в частта по иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд с цена 4 481 лв.; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2981/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта по този иск;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 501/21.08.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 757/2012 г. на Русенския окръжен съд – в останалата част – по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Определението – в преграждащата развитието на касационното производство част – по иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него, а в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.