О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1743 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. Г. Г., чрез адв. Р. Й. и адв. Б. Р. против решение № 8500/16.12.2013 г. по гр. дело № 14909/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 02.08.2013 г. по гр.дело № 44267/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед № 7066/23.07.2012 г. на Директора на А. „М.” прекратяване на трудовото правоотношние на жалбоподателя на длъжността „старши митнически специалист” в митница „А. С.”, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за срок от шест месеца в размер на 7 437.60 лв., заедно със законната лихва, счтано от 21.09.2012 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси – доколко при наличие на Нормативен акт, определящ една длъжност за заемане по служебно правоотношение, но действията на работодателя са в нарушение при изпълнението на този Нормативен акт е законосъобразно приложението на чл.325,ал.1,т.12. Според жалбоподателя е безспорно че в чл.6,т.1 до 8 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията подробно е дефинирана длъжностната характеристика на новосъздадената длъжност „инспектор” – становища по проекти на нормативни актове, стратегии, концепции, участие в разработката на същите и др. Твърди, че са налице осем точки от които нито една не фигурира в новоизготвената длъжностна характеристика за длъжността „инспектор”, приложена от ответника по делото. Твърди също, че не открива нормативно определена позиция в Наредбата за новата длъжност „инспектор”, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, които да отговарят на представената длъжностна характеристика, което налага извода, че работодателят в конкретния случай ползва пар.9 от ПЗР, уволнява работниците на това основание, създава на тяхно място длъжност с ново наименование и изисквания за заемана по служебно правоотношение, но без връзка и без опора в останалата част на Наредбата. Според жалбоподателя е налице нарушение от работодателя на нормативния акт, който е употребен за собствените му цели, а не за целите, за които е поставен. Въпросът според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата А. „М.” не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от жалбоподателя Е. Г. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателя от длъжността „старши митнически специалист” в митница „А. С.”, извършено със заповед № 7066/23.07.2012 г., за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца за сумата 7 437.60 лв.
Съдът е преценил за правилно първоинстанционното решение, възприел е мотивите на същото и на осн. чл. 272 ГПК е препратил към тях.
Прието е, че за да е законно прекратяването на трудовия договор на основание чл.325,ал.1,т.12 КТ следва да е установено наличието към момента на издаване на атакуваната заповед на елементите от фактическия състав на приложеното прекратително основание – определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Според въззивния съд, за да е налице това прекратително основание е достатъчно дадена длъжност, заемана до момента по трудово правоотношение, да бъде определена по съответния ред за заемане по служебно правоотношение, като законът не изисква мотивиране на заповедта в този случай. Прието е, че в случая атакуваната заповед е издадена на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ във вр. §9, ал.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., поради определяне на длъжността на ищеца за заемане по служебно правоотношение. Прието е за безспорно, че А. “М..” представлява администрация по смисъла на Закона за администрацията, че заемането на конкретна длъжност в администрацията по трудово или служебно правоотношение се определя в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет – чл. 13, ал. 1 ЗА и чл. 2, ал. 2 ЗДСл. Прието е също, че единствено необходимо за наличието на основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е обстоятелството към момента на процесното уволнение длъжността на ищеца да е определена за заемане по служебно правоотношение в Класификатора на длъжностите в администрацията. Без значение според съда е дали това е своевременно отразено и в длъжностното разписание или друг вътрешен акт на работодателя, тъй като определянето се извършва само с Класификатора на длъжностите в администрацията, като всички други актове са с второстепенно значение. Прието е, че в случая длъжността на ищеца Е. Г. “старши митнически специалист” е била първоначално определена за заемане по трудово правоотношение в отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, длъжностно ниво В4 (обн., ДВ бр. 18/5.03.2004 г., отм. ДВ бр. 49/29.06.2012 г.), действал до 1.07.2012 г. В новия Класификатор на длъжностите в администрацията, в сила от 1.07.2012 г. /ДВ, бр. 49/29.06.2012 г./, не е предвидена длъжност с такова наименование. Предвидените в т. 305 и т.310 длъжности „главен специалист” и “старши специалист” според съда са различни длъжности от “старши митнически специалист”.
По спорният въпрос по делото дали длъжността “старши митнически специалист” е идентична с длъжността “инспектор” в А. “М.”, предвидена за заемане по служебно правоотношение в т. 297 от новия Класификатор на длъжностите в администрацията/К./ съдът е приел, че работодателят е доказал тази идентичност. Прието е въз основа на представените длъжностни характеристики, че основните трудови функции на длъжността “инспектор в А.”М.” са идентични с тези на предишната длъжност “старши митнически специалист”. Съдът е приел, че и двете длъжности имат преди всичко контролни функции, а не само спомагателни. За длъжността “старши митнически специалист” според раздел V, т. 3 от длъжностната характеристика е предвидено служителят да осъществява контрол на стоки, превозни средства, лица и митнически и придружаващи ги документи, а съобразно т. 5 следва да удостоверява с подпис и личен митнически печат извършените от него контролни действия. Прието е, че длъжностната характеристика за длъжността “инспектор в А. „М.” е била утвърдена на 31.07.2012 г. от директора на А. „М.”, а жалбоподателят – ищец е уволнен от 26.07.2012 г. Това обстоятелство според съда в случая не налага извод за незаконност на уволнението, тъй като към датата на уволнението е бил налице фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Прието е, че трудовите функции на длъжността “старши митнически специалист” са свързани с осъществяването на митническия контрол, че тази дейност е законово регламентирана и с оглед значението й за държавата не може да бъде преустановена и след влизането в сила на новия К.. Прието е, че подобни контролни функции са включени и в предмета на длъжността “инспектор”, като новата длъжностна характеристика само конкретизира и детайлизира тези законови функции. Според въззивния съд обстоятелството, че функциите на старата длъжност преминават към новата произтича и от разпоредбата § 9 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, която предвижда назначаване на заемащите старата длъжност служители на новата длъжност ако отговарят на условията на § 36 от ЗИДЗДСл (обн., ДВ бр. 24/2006 г.). Прието е, че законодателят е предвидил подобно “преназначаване” именно, поради това, че трудовите функции между двете длъжности не са различни. Преценено е за неоснователно е възражението на ищеца, че наредбата за прилагане на класификатора, самият класификатор и ПМС № 129/26.06.2012 г. действат занапред и имат сила за новоназначени служители.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод за законност на уволнението на ищеца Г. с обжалваната заповед и за неоснователност на предявените искове с пр. осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос – доколко при наличие на Нормативен акт, определящ една длъжност за заемане по служебно правоотношение, но действията на работодателя са в нарушение при изпълнението на този Нормативен акт е законосъобразно приложението на чл.325,ал.1,т.12. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставеният въпрос от жалбоподателя-ищец не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи съдът следва да прецени само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираният въпрос от жалбоподателя е правен въпрос и налице ли е сочената допълнителна предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т. 3 ГПК, но не и дали изводите на въззивния съд са законосъобразни. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя Е. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 8500/16.12.2013 г. по гр.дело № 14909/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 5129/17.01.2014 г., подадена от ищеца Е. Г. Г., чрез адв.Р. Й. и Б. Р., [населено място], [улица], ет.2,ап.6.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: