О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
гр.София, 25. 09. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1166/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд ІV-Г състав, постановено на 03.04.2009 год. по в.гр.дело № 2218/2008 год., с което е оставено в сила решение от 14.04.2008 год. по гр.дело № 19368/2007 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав, с което М. Е. Т. е осъдена да предаде на Е. Т. Т. фактическата власт върху малката стая ведно с ползване на сервизни помещения от ап. № 3 в ж.к. Е. М. ”/сега „Г”/ на ул.”Д” бл.5, ет.1 със застроена площ от 66.30 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, на основание на правото на баща й Е. Т. Т. на ползване върху описания недвижим имот, запазено при дарението, извършено с нот.акт № 47, том LXLV, дело № 18987/1994 год., съставен от нотариус при Софийския районен съд.
Недоволна от въззивното решение е ответницата по спора-касатор М. Е. Т., понастоящем извън територията на РБългария, представлявана от адвокат Л от АК- М. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, считайки доказани трите кумулативни предпоставки на чл.108 ЗС, от които се ползва носителят на вещно право на ползване и съществени процесуалноправни въпроси, касаещи основание по чл.281, т.3 ГПК.
От ответника по касация Е. Т. Т. от гр. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва съпоставяне с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представените решения на Върховния и Върховния касационен съд са неотносими към настоящия спор, свързан с иск по чл.111 във връзка с чл.108 ЗС:
Решение № 774 от 08.01.1996 год. по гр.дело № 805/1995 год. на І гражданско отделение се отнася до тълкуване на съдебно решение на основание чл.3 и 194 ГПК/отм./;
Решение № 40 от 04.04.2000 год. по гр.дело № 549/1999 год. на ІV гражданско отделение касае приложението на чл.188, ал.1 и ал.2 и чл.136 ГПК/отм./, което не е основание по чл.288 ГПК, а е относимо по основателността на касационната жалба;
Решение № 1* от 03.06.1996 год. по гр.дело № 2657/1995 год. на същото отделение е свързано с чл.29 ЗСГ във връзка с чл.68, ал.1 и ал.2, чл.71, чл.74 и чл.79 ЗС;
Решение от 02.10.2007 год. по гр.дело № 1278/2006 год. на ІІІ гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД и редовността на искова молба по него – чл.98 ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г състав, постановено на 03.04.2009 год. по в.гр.дело № 2218/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: