О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
С. 13.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4420 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна Прокуратура С. против въззивно решение № 1556 от 10.07.2015г. по в.гр.д.№ 1131/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 517 от 23.01.2015г. по гр.д.№ 552/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. П. П., на основание чл.2 ал.1 т.3 З. сума над 43 000лв. до неоснователно присъдените 70 000лв. и на С. А. Т. сумата над 39 000лв. до 70 000лв., двете суми обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, предаване на съд и поддържане на обвинение за извършено престъпление по сл.д. № 162/1994г. на Н., ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете за разликата съответно над 43 000лв. и над 39 000лв. до 70 000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011г. до окончателното й изплащане, а в останалата част съдебния акт е потвърден.
Като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г.,т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да стане след преценка на всички конкретни обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Позовава се на две постановено по чл.290 ГПК решения на ВКС и на влязло в сила решение на В..
Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че А. П. П. и С. А. Т. са били оправдани след като многократно им е повдигано обвинение за извършени умишлени деяния : с постановление от 28.11.1994г. за престъпление по чл.242 ал.4 т.2, във вр. с ал.1 б.”б” и „д” НК и чл.354 НК /контрабанда в особено големи размери, като случая е особено тежък/, с постановление от 22.03.1996г. С. А. Т. е привлечен и за престъпление по чл.308 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и обвиненията по чл.242 НК били прецизирани, с постановление от 23.07.1999г. двамата ищци били привлечени за две престъпления по чл.242 ал.4, във вр. с ал.1 б.”б” изр.3, вр.с чл.20 ал.2, чл.18 ал.1 НК. Производството е продължило близо 17 години, като след образуване на съдебното производство делото два пъти е връщано на Прокуратурата за допълнително разследване с указания /през 2000г. и 2006г./ С. всяко връщане на делото, на обвиняемите са предявявани нови обвинения – общо осем пъти /с постановления от 21.08.2001г., 23.08.2001г., 19.09.2001г., 25.09.2001г., 6.11.2001г., 25.07.2006г., 26.07.2006г., 28.11.2006г./ Постановената оправдателна присъда е влязла в сила на 28.09.2011г. През посочения период многократно са им определяни мерки за неотклонение /след всяко повдигане на обвинение/. На А. П. П. е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 45 дни /включително и през Коледните и Новогодишните празници през 1994г./, а на С. А. Т. за срок от 28дни / включително на К./. През по-големия период от време двамата са били с мярка за неотклонение „парична гаранция”, като не се спори, че с оглед продължителния период на водене на производството, след приключването му – внесените суми са се обезценили и възстановената им сума не е съответствала на внесената. На А. П. П. е наложена и принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” за срок от две години и половина. Освен така изложените факти, съдът е съобразил и че в конкретния случай – пострадалите освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, са претърпели и допълнителни, изразяващи се в преживян психически и емоционален стрес, тревога, несигурност, злепоставяне в социалния кръг, довело до съзнателно избягване на срещи и контакти, срам, неувереност и несигурност. Обвиненията са били публично оповестени в централата преса, като се е акцентирало и на длъжностите, които са заемали обвиняемите – А. П. П. е бил изпълнителен директор на [фирма] и е отстранен от изпълнението на длъжността, а С. А. Т. е бил търговски директор на „Ф.”. А. П. П. е изведен от служители с маски, с белезници, през работно време, от мястото, където е изпълнявал трудовите си задължения. Съдът е съобразил събраните по делото гласни доказателства, съгласно които и за двамата пострадали воденото срещу тях наказателно производство е довело до край на професионалната им реализация във фармацията /били са принудени да търсят друга реализация, дълго време са останали без доходи/. Воденото наказателно производство негативно е засегнало и семейството на А. П. П.,защото се е наложило съпругата му да поеме грижата за издръжката. Свидетелите установяват, че след излизане от ареста и двамата пострадали са били пременени – А. П. П. е изглеждал „пречупен” и „уплашен”, а за С. А. Т. последиците били, че всички са се отдръпнали от него, започнал повече да пуши, треперели му ръцете и имал високо кръвно.
При тези подробни мотиви, настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС. В цитираната от касатора практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид релевантните обстоятелства, които е обосновал при излагане на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение, отражението им върху общественото положение, авторитет и начин на живот на обвинените лица, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвинените лица, причинените им негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение. Съгласно цитираното от касатора Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като налага да се отчитат различни обстоятелства. В тази връзка представените от него решения, които са постановени при други факти и конкретика, са ирелевнатни и не могат да бъдат съобразени /всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща за размера на дължимото обезщетение/. В случая решаващи са: прекомерната продължителност на производството /17 години/, значително надвишаваща критерия за разумен срок, множеството предприети процесуално-следствени действия, причинили интензивен стрес, напрежение и безпокойство за дълъг период от време, невъзвратимата загуба на възможност да упражняват професията си и трайното отражение върху репутацията и авторитета им на съзнателни граждани.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1556 от 10.07.2015г. по в.гр.д.№ 1131/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.