О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3078/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№690/07.02.2013 г., подадена от Н. С. Н. от [населено място], против въззивно решение №211/05.12.2012 г. по гр.д.№515/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №161/19.7.2012 г. по гр.д.№243/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, ГК, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. С. Н. от [населено място] против Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 30000 лева и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 18784,76 лева, за мораторна лихва за периода от 18.01.2007 г. до 18.01.2012 г.
Въззивната инстанция е приела, че решението на първата инстанция не е нищожно, тъй като не е налице ненадлежно участие и представляване на ответника по исковата молба, което да са отразява на законността и валидността на постановения съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е налице нарушение на т.15 от ТР №3/22.4.2005 г. по тълк.гр.д.№3/2004 г. на ВКС ОСГК, когато единствен ответник е прокуратурата на Република България, участието на прокурор не е задължително, а само такова като ответник. Сочи се, че не е било представено пълномощно от ответника и неправилно въззивната инстанция е приела, че това е “формално нарушение”, което не касае валидността на постановения съдебен акт. Сочи се също така, че в мотивите на обжалваното решение е записано, че “… няма основание.. извършените процесуално следствени действия по дознанието … да се приравнят на обвинение.., а оттам да се търси отговорност по ЗОДОВ”, като в тази част решението противоречи на т.7 от посоченото тълкувателно решение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Прокуратура на Република България не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос. По естеството си изложението представлява изцяло навеждане на касационни оплаквания, относими към разпоредбата на чл.281 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №211/05.12.2012 г. по гр.д.№515/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№690/07.02.2013 г., подадена от Н. С. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: