О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1078
[населено място], 12.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1286 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 288 от 05.07.2010 постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 143/2010г., с което е потвърдено решение № 260 от 17.12.2009г. на Районен съд Петрич по гр.д. № 1191/2008г. за допускане на съдебна делба между С. Я. А. и А. Я. А. на шест земеделски имота в землището на[населено място], [община] при равни квоти.
Жалбоподателят А. Я. А., чрез пълномощника си адв. Г., поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е допусната делбата относно имотите, които са предмет на саморъчното завещателно разпореждане на наследодателя Я. М. А.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че въззивният съд е разрешил въпроса за действителността на завещанието в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 4384/14.11.1980г. по гр.д. № 20/1980г. на ВС, І г.о., както и че въпросът за нищожността или не на завещателното разпореждане е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
След постановяване на въззивното решение е починал ищецът С. А. и на негово място като ответници по касационната жалба са конституирани наследниците му Р. С. А. и Р. С. А., които са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, понеже същото е постановено в съответствие с практиката по повдигнатия въпрос за нищожността на завещанието.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд и да допусне делба на имотите, при равни дялове Благоевградски окръжен съд е приел, че саморъчното завещание, съставено от наследодателя Я. М. А. в полза на касатора А. А., е нищожно на основание чл. 42, б.”б” ЗН поради това, че липсва елемент от датата на завещанието, което е равнозначно на липса на дата. Установено е, че първоначалните страни С. А. и А. А. са братя – наследници на Я. М. А., починал през 1996г., в чийто патримониум е възстановена собствеността върху описаните в исковата молба земеделски имоти, за които са постановени надлежни решения на ПК – П. през 1998 и 1999г. На 30.11.1995г. наследодателят е депозирал пред кмета на[населено място] саморъчно завещание, с което се разпорежда с част от земеделските си имоти в полза на сина си А.. Датата на завещанието е написана по следния начин: “първи септември хиляда деветстотин и 5”. Тъй като почеркът на завещателя е твърде нечетлив и са налице правописни грешки, то текстът е разчетен с помощта на графологична експертиза. Видно от заключението съдържанието на завещателното разпореждане е: “завещавам на сина си А………. собствената си нива 22 дка в землището на[населено място], находящо се в местността “В.”, от същата петнадесет декара ІІ категория поливна площ и 30 дка ІІІ категория неполивна площ и в допълнено по декларация съм придобил 25 декара за пасбище 4 категория неполивна площ. Същото го владея повече от 20 години нагоре в размер на 45 декара или 70 декара всичко “. С оглед посочения начин на изписване на датата на завещанието съдът е приел, че то не отговаря на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН и поради това е нищожно.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката по въпроса за нищожността на завещанието като сочи решение № 4384/14.11.1980г. по гр.д. № 20/1980г. на ВС, І г.о. Тъй като се касае до решение на Върховния съд по конкретен правен спор, то соченото основание за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, а не по т.1 на същата разпоредба, както поддържа касатора. Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК предполага разрешаване на правния въпрос в противоречие с т.нар. задължителна практика на ВКС, включваща постановления на пленума на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
В посоченото решение № 4384/1980г. се приема, че непълното означение на датата в саморъчно завещание е равнозначно на липса на дата, в която хипотеза саморъчното завещание е нищожно. Посочено е, че липсата на дата и непълнотата в датата могат да бъдат попълнени само въз основа на самия текст на завещанието, но не и на данни извън него. В настоящия спор въззивният съд е счел, че завещанието съдържа дата, която е непълна в частта относно годината и от текста на завещанието не може да се извлече коя е точната година на съставянето му. Затова е обявил завещанието за нищожно. Следователно напълно са спазени разрешенията, дадени в цитираното решение. Обстоятелството, че подписът на завещателя е заверен от кмета на[населено място] и е поставена дата на заверката, не означава, че завещанието съдържа данни за датата по смисъла на представеното решение на ВС. Заверката, макар и да се намира на същия лист хартия, не е част от завещателното разпореждане и следователно не може да замести датата на съставяне на завещанието като задължително изискуем от закона реквизит. В заключение не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Що се отнася до основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК същото не е развито от касатора. Следва само да се посочи, че по поставения въпрос за нищожност на завещателно разпореждане при липса на дата или непълна дата има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288 от 05.07.2010 постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 143/2010г., по касационната жалба на А. Я. А. от[населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: