О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1078
София, 21.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 2953/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. Б. Т. от София, чрез процесуалния си представител адв. Е. П. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 2299 от 11.12.2013 година по гр.д. № 3542/2013 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 4744 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 8968/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск на касатора срещу С. Н. Й. от София за заплащане на сумата 33 000 евро, съставляваща предоставена в заем парична сума по договор за заем от 01.12.2009 г., ведно със законната лихва – иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът С. Н. Й. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „..кога следва да се приеме, че не е изпълнено изискването за установяване на факта на предаване на паричната сума, посочена в един редовен от формална страна запис на заповед и следва ли предаването на паричната сума да бъде доказано само с подписване на разписка от страна на длъжника по реда на чл.77 ЗЗД?” и „..следва ли съдът да уважава доводи в полза на ответника, които той не изтъква никъде по делото?” Питанията са основани на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложението не съдържа обосновка защо касаторът счита, че липсва практика по поставените въпроси или че съществуващата практика е неправилна и следва да се промени в твърдяна от него насока. Тезата не може да се защити поради наличието на обилна практика по поставените въпроси, която установява задължение в тежест на заемодателя–ищец да докаже предаването на сумата на заемателя, което следва от реалния характер на договора за заем /напр. р. № 88 от 27.05.2013 г. по т.д. № 374/2012 г. на ІІ т.о./, както и начинът за доказване на това предаване /напр. р. № 143 от 12.04.2011 г. по т.д. № 634/2009 г., ІІ т.о./. Искът на касатора е отхвърлен, защото по делото не са установени материалноправните предпоставки за уважаването му – представения запис на заповед, макар и действителен, не доказва наличието на правоотношение, възникнало от договор за заем, нито има характер на разписка за реалното предоставяне на сумата в изпълнение на задължение по такъв договор. Той е намерен за неоснователен след преценка на представените от ищеца-касатор доказателства, с които не е установил фактите, на които основава своите искания /чл.154, ал.1 ГПК и определение от 24.01.2013 г. на СГС за подлежащите на установяване факти и липсата на доказателства за тях/, а не на базата на насрещни възражения, които съдът служебно да е противопоставил в процеса. Независимо от това в първонстанционното производстно ответникът е подал отговор извън срока по чл.131 ГПК, в който е оспорил наличието на договор за заем и предаването на исковата сума.
Останалите доводи в изложението са свързани с правилността на решението и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, тъй като се отнасят до съществото на спора. Цитираната съдебна практика няма отношение към разглеждания случай, в който са въведени твърдения за наличие на каузално правоотношение като основание за издаване на запис на заповед.
Разноски за касационното производство не са направени от ответника по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2299 от 11.12.2013 година по гр.д. № 3542/2013 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.