О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№3130/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2083/18.02.2013 г., подадена от ответника по исковата молба – Поделение 24850 – З., против въззивно `решение №12/09.01.2013 г. по гр.д.№294/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №456/03.5.2012 г. по гр.д.№299/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІ-ти граждански състав състав, и е уважен предявеният от П. Т. С. от [населено място] против Поделение/Военно формирование/ 24850 – [населено място], за сумата 13953,80 лева – представляваща обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, за периода от 02.02.2009 г. до 03.01.2012 г.
Въззивната инстанция е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл.225, ал.3 КТ, както и че е ищцата не отговаря на изискването за заемане на длъжността съобразно чл.37 ЗЗКИ, както и че действително длъжността “главен счетоводител” не съществува в щатното разписание, в сила от 01.6.2003 г.,но създадената длъжност “главен специалист по финансовото осигуряване е с трудовите функции на длъжността, заемана от ищцата, поради което е налице само промяна в наименованието. Изложени са изводи, че е налице влязло в сила решение, с което уволнението е признато за незаконно и е налице възстановяване на работа, поради което работодателят е бил длъжен да го изпълни.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – “Следва ли да се приеме, че работодателят е виновен за недопускането на работа на служител, възстановен от съда на длъжност, за която се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, в случай, че работникът няма достъп, отказва да му бъде направено проучване по ЗЗКИ, а в щатното разписание на работодателя всички длъжностни са с ниво на достъп до класифицирана информация . Като втори въпрос се поставя “Дали е виновен работодателят за недопускането на работа в случай, че работникът е поискал да му бъде прекратено проучването по ЗЗКИ и на основание чл.46, ал.6 ЗЗКИ проверката е прекратена незабавно,у а на основание чл.43, ал.5 при оттегляне на писменото съгласие за проучването лицето няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на задачи, свързани с класифицирана информация за срок от 1 година ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация П. Т. С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Във връзка с него е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №302/19.7.2012 г. по гр.д.№1012/2011 г. на ІV г.о., с което е прието, че липсата на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация, е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато компетентният орган по ЗЗКИ откаже да издаде разрешение на служителя или проучването не се извърши поради това, че служителят е отказал да даде писмено съгласие за процедурата по проучване за надеждност или даденото съгласие е оттеглено по време на осъществяването й, както и в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗКИ когато органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация, го отнеме преди да е изтекъл срока му.”
По естеството си вторият от поставените въпроси дублира първия въпрос.
С оглед визираното решение крайният извод на въззивната инстанция е довел до точно прилагане на закона, тъй като работодателят е следвало да изпълни решението на съда за възстановяване на работа и ако са налице основанията по специалния закон – ЗЗКИ, да го прекрати на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №12/09.01.2013 г. по гр.д.№294/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав по касационна жалба, вх.№2083/18.02.2013 г., подадена от ответника по исковата молба – Поделение 24850 – З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: