1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
ГР. С., 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №326/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/по гр.д. №563/11 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение касаторката е осъдена да заплати на К. В. обезщетение за пропуснати ползи от противоправни действия – самоуправно заемане на недвижим имот, за периода 23.05.01 г.-23.05.04 г., ведно със законната лихва от 15.02.07 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – намира, че съдебната практика е противоречива по въпроса за прекъсването на давността за вземането при изменение на предявения иск. Намира още, че с въззивното решение не са присъдени само преките и непосредствени вреди, в причинна връзка с виновното поведение на делинквента. Не е обсъдена и степента на допринасяне на вредите с действия на увредения ищец, като основание за намаляване на отговорността на ответницата.
Първоначално предявеният иск е увеличен по размер пред въззивната инстанция по реда на ГПК, отм., но възражение за изтекла давност срещу първоначално предявения и изменения иск ответницата не е направила пред инстанциите по съществото на спора, съответно такова възражение не е разгледано от тях – чл.120 от ЗЗД. Поставеният въпрос е извън предмета на произнасяне на въззивния съд и с него касаторът не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – въпрос от предмета на спора /ТР №1/19.02.10 г./. Освен това, според практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – Р. по т.д. №406/10 г. на първо т.о., изменението на размера на иска не може да бъде прието като нов иск-различен от вече предявения. След като в крайна сметка ищецът предявява иска в целия му размер и съответно изчерпва спорното право, то и правните последици се преценяват от предявяване на исковата молба и по отношение на изменения петитум относно размера му.
Останалите доводи са такива за правилността / обосноваността/ на въззивното решение – чл.281,т.3 от ГПК. К. не ги е поставил в контекста на специфичните по цел и предпоставки допълнителни основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Обсъждането на тези доводи се предпоставя от разглеждане и произнасяне по съществото на жалбата – вкл. за установените факти и за правилността на формираните от АС правни изводи. Затова са извън обхвата на това производство и не могат да бъдат разгледани по реда му.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. от 12.12.11 г. по гр.д. №563/11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: