1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
ГР. С., 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №356/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], представляван от последния срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1954/11 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от Й. Д. срещу касатора искове по чл.200 от КТ за сумите от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 8 759 лв. – за имуществени вреди от трудова злополука, станала на 19.10.98 г., ведно със законната лихва върху тези суми и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Няма данни ЕТ да е пререгистриан в срока по пар.4, ал.1 от П. и се счита заличен на осн. пар.5, ал.1 от ПЗР на З.. След заличаването на ЕТ производството се продължава от физическото лице, поради особения статут на ЕТ, разяснен в теорията и в практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д.№887/10 г. на първо т.о. на ВКС / опр.по гр.д. №445/12 г. на второ г.о./.
За допускане на обжалването касаторът се позовава общо на чл.280, ал.1 от ГПК. Намира, че въззивният съд е приел , че злополуката е причинена при груба небрежност на пострадалия, но не е отчел правилно степента на съпричиняване, намалявайки обезщетението само с 50 %., с което е нарушил закона – чл.281, т.3 от ГПК. В. съд не е обсъдил допустимостта на включването в предмета на делото на нов / след исковата молба/ период за претендираното обезщетение за имуществени вреди – те не са уточнени по изражение и размер. Не е обсъден и моментът, от който се дължи лихва върху обезщетението за имуществени вреди, като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Именно съществените нарушения на съдопроизводствени правила и необосноваността на решението налагат допускането на касационното му обжалване.
Въпросът за конкретната степен на съпричиняване на вредите с груба небрежност от работника и съответстващото й намаляване на обезщетението на осн. чл.201, ал..2 от ГПК е такъв за обосноваността на въззивното решение – чл.281,т.3 от ГПК, отговорът му изисква разглеждане на спора по същество – вкл. откъм фактическа страна и е извън обхвата на това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК,както е посочено в ТР №1/19.02.10 г.
По въпроса за допустимостта на присъждането на обезщетение за имуществени вреди по чл.200, ал.3 от КТ за период след исковата молба, но включен в този на инвалидизация на ищеца / в случая пожизнена/ въззивното решение е съответно на практиката на ВКС – Р по гр.д. №3836/08 г. на трето г.о. Съдът следва да отчете абсолютния размер на исковете /еднократно присъждане на вреди/ в рамките на висящото съдебно производство /чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), наличието на основание за това плащане, което обхваща периода на последното инвалидизиране на ищеца, както и размера на вредите, определени от вещите лица.
Въпросът за момента, от който се дължи лихвата върху обезщетението за имуществени вреди, изчислено глобално, при отчитане на промените във възнаграждението, което работникът би получил за процесния период / ППВС №4/68 г., Р. №2/95 г. р. по гр.д. №5278/07 г. на четвърто г.о./ не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В ППВС №2/81 г., т.3 e посочено, че когато надлежният орган определи пожизнено състоянието на нетрудоспособност в случаите на непозволено увреждане, вземането за имуществени вреди, състоящи се в неполучено в пълен размер трудово възнаграждение, става изискуемо от увреждането, а ако тогава не е известен деецът – от неговото откриване. В решение по. №2853/08 г. на първо г.о., по гр.д.№1349/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №603/09 г. и по гр.д. №664/10 г. на трето г.о., последните три по реда на чл.290 от ГПК е прието, че началният момент на дължимата лихва за забава върху обезщетението за вреди от трудова злополука е денят на настъпване на събитието / трудовата злополука или усложненията й/. При обезщетяване на вреди по чл. 200 от КТ намират приложение и общи правила на отговорността при непозволено увреждане, вкл.принципът обезщетенията да са изискуеми и лихвоносни от момента на настъпване на вредата, т.е в случаите на трудова злополука лихвата е дължима от датата на настъпване злополуката,причинила конкретната вреда, а при професионалните заболявания лихва се дължи от момента на установяването им от ТЕЛК или друг специализиран орган по предвидения за това ред .
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о..
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1954/11 г. от 24.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: