О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София,01.02.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3593 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. В. Б., чрез адв.Б. Н. от АК София, срещу въззивно решение № 1670/25.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 16546/2015 г.
Излага доводи за недопустимост – постановено е решение при липса на представителна власт на адвоката, представляващ ищеца по делото и подал от негово име исковата молба, както и за неправилност на съдебния акт поради необоснованост в изводите за прекратяване на наемния договор.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е осъдил Д. В. Б. да върне на А. Л. Р. подробно описан недвижим имот, ползван от последната по договор за наем, на осн. чл. 233 ал. 1 ЗЗД.
Въпросите, с които касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, са свързани единствено с допустимостта на иска и са следните:
При липса на представителна власт за лицето, предявило иск, следва ли съдът да укаже на ищеца да представи доказателства за наличието на представителна власт и при неизпълнение на указанието да прекрати производството като недопустимо; при преупълномощаване, преупълномощеното лице от името на преупълномощителя ли действа или от името на първоначалния упълномощител (представлявано лице), когато упълномощането лице е посочило в пълномощното за упълномощаване, че действа като представител на първия упълномощител, но изрично в пълномощното вписва, че предоставя свои права на преупълномощеното лице, може ли да се приеме, че е извършено и преупълномощаване с права в полза на първия упълномощител. Изричното посочване в пълномощното, че упълномощителят дава права на упълномощеното лице да действа „от свое име“ (от името на упълномощаващия), може ли да се тълкува разширително, че изразът „от мое име“ означава и „от името на първоначалния упълномощител“, когато упълномощителят е и преупълномощител.
Поддържа се, че по първият въпрос е налице противоречива практика – решение от 07.04.2015 г. по въззивно гр.д. № 810/2014 г. на Врачанският окръжен съд и определение от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 643/2009 г. на Плевенския окръжен съд, а по следващите – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът трябва ли, при липса на представителна власт за лицето, предявило иск, съдът да укаже на ищеца да представи доказателства за наличието на представителна власт и при неизпълнение на указанието да прекрати производството като недопустимо, е неотносим към постановеното от съда. По делото е установено, че исковата молба е подадена от адв. М. Х. от АК София, като процесуален представител на ищеца А. Л. Р.. Последната е упълномощила адвоката за процесуално представителство чрез А. Г., която е преупълномощила Т. С., а той – на свой ред – адв. Х..
От друга страна, няма и противоречие между постановеното от съда по настоящото дело и приетото в цитираните съдебни актове. От една страна, те не съставляват съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (виж разяснения в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Няма доказателства решението на Врачанския окръжен съд да е влязло в сила, а определението на Плевенския окръжен съд не разрешава окончателно въпроса за представителната власт на страна по делото. Независимо от това, и в двата акта се разглеждат въпроси, различни от тези по настоящото дело, свързани с надлежното упълномощаване на страна по делото. Според касатора Б. исковата молба е подадена от адв. Х., без да разполага с представителна власт за това, като счита, че с упълномощителните сделки не й прехвърлят подобно правомощие. По делото, разгледано от Врачанския окръжен съд, е установено въз основа на съдебнографологична експертиза, че ищецът не е подписал пълномощното, въз основа на което адвокат е подал от негово име исковата молба, ищецът е починал в хода на процеса, без да потвърди действията на адвоката, а неговите наследници няма как да потвърдят представителството, още повече, че един от исковете е и строго личен. По делото, разгледано от Плевенския окръжен съд, процесуални действия по пълномощие са извършени от лице, което не е от кръга на посочените в чл. 32 ГПК, поради което е изяснено, че на ищеца следва да бъде указано да потвърди лично, или чрез пълномощник по чл. 32 ГПК, извършените до момента действия.
В случая, инстанциите по същество, разгледали настоящия спор, не са имали основание да оставят исковата молба без движение, за да изискват от ищеца да потвърди процесуалните действия, извършени от адв. Х.. Нещо повече, в случая, пред касационна инстанция е представено и изрично пълномощно от Албена Р., с което лично упълномощава адв. Х. да я представлява във връзка с изпълнението на съдебното решение, т.е., приела е резултата, който е в нейна полза, както и изрично потвърждава извършените по делото от адвоката до момента процесуални действия. Накрая, при валидно представени пълномощни по делото само в интерес и от там – в правомощията на представлявания – ищцата Албена Р., е да възразява, че адв. Х., подавайки исковата молба, е действала извън обема на упълномощаването. Когато упълномощен и упълномощител нямат спорове относно предмета и обема на представителната власт, то трета страна, не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в института на представителството и последиците от упълномощителната сделка, както и на справедливостта и добрите нрави. Изрично в т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че само на упълномощителя е предоставена възможността да извърши преценка, дали и доколко представителят, действайки от негово име, уврежда интересите му, респ. – дали да се позове или не на недействителност.
Следващите правни въпроси са поставени с оглед възраженията на касатора за обема на предоставената от А. Р. представителна власт на поредицата пълномощници – А. Г., Т. С. и адв. Х.. По изложените вече съображения, трето на упълномощителната сделка лице – ответникът/касатор Д. Б. не може да прави подобни възражения, а и както стана ясно, налице е и изрично потвърждаване на действията от ищеца А. Р..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплащане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1670/25.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 16546/2015 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: