14
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
С., 14.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 764 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба касационна жалба от Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В., чрез пълномощника им адвокат А. А.-Т., против решение № 3393 от 19.08.2013 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1660/24.02.2012 г., поправено с решение № 8642/3.11.2012 г. по гр.д. № 1923/2011 г. на Районен съд-Благоевград в атакуваната му част за признаване за установено по отношение на Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В.,
че К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са собственици на основание наследяване на общо 42/288 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.604.111 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 641 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1289, кв.90, парцел ІІ, при квоти: 17/288 ид.ч. за К. Ф. Б., 17/288 ид.ч. за К. Ф. Б. и 8/288 ид.ч. за М. Д. Б. и за отмяна на констативен нотариален акт № 177, том І, дело № 163/2008 г. на нотариус К. М. за 42/288 ид.ч. от имота; както и
че К. Ф. Б. и К. Ф. Б. са собственици на основание наследяване на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сградата с предназначение: „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.604.111.1.1, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 98.00 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, ведно с прилежащи части: четири мазета с площ 98 кв.м., както и целия таван с площ от 98.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от четири броя мазета в същата сграда, като Н. К. В. е осъдена да предаде на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. владението върху 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1. по кадастралната карта на [населено място] и е отменен констативен нотариален акт, вписан с вх.рег. № 1784/2.10.2002 г., т. VІ, акт № 130, д. № 1393/2002 г. в частта за 1/6 ид.ч. от първи жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в парцел ІІ, пл. № 1289, кв.90 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 887/10.11.1997 г., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.111.1.1 и в частта му за 1/6 ид.ч. от четири броя мазета и 14/24 ид.ч. от таван на същата сграда;
както и че К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са собственици на основание наследяване общо на 14/24 ид.ч. от тавана на жилищна сграда с идентификатор 04279.604.111.1, при квоти: по 5/24 ид.ч. за К. Ф. Б. и К. Ф. Б. и 4/24 ид.ч. за М. Д. Б. и
Н. К. В. е осъдена да заплати на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. сумата 171 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищците 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1 за периода 1.04.2011 г. – 30.06.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2011 г. до окончателното изплащане и
е потвърдено решение № 8642 от 3.11.2012 г. за допълване на решение № 1660/24.02.2012 г., постановени по гр.д. № 1923/2011 г. на Районен съд-Благоевград за оставяне без разглеждане на оспорването и искането за отмяна на нотариален акт № 90/2011 г., нотариален акт № 137/2010 г. и нотариален акт № 6/2011 г., трите на нотариус Д. А…
Ответниците по касационната жалба К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са подали писмен отговор, с който оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
В. съд е приел, че първоинстанционното решение в атакуваните му части, е валидно и допустимо като фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно и пълно, обсъдени са събраните по делото доказателства и са направени обосновани фактически констатации, като правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти, поради което е споделил изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото във въззивното производство не са приобщени нови доказателства и съгласно чл. 272 от ГПК е препратил към тях. Независимо от извършеното препращане на основание чл.272 ГК окръжният съд е възпроизвел установеното от представените писмени доказателства – че ищците К. Б. и К. Б. и ответницата Н. В. са родственици по права линия на общите наследодатели Ф. М. Б. и М. Г. Б., като ищците са техни правнуци /внуци на сина им К. Ф. Б./, а ответницата е тяхна внучка /дъщеря на сина им К./. Наследници на Ф. М. Б., поч.1971 г. са неговите син К. Ф. Б., дъщеря В. Ф. Б. и съпруга М. Г. Б.. Наследници на М. Г. Б., поч.1981 г. са дъщеря й В. Ф. Б. и по заместване на почининалия преди нея през 1980 г. син К. Ф. Б. – неговите три деца: Н. К. В., Ф. К. Б. и М. К. Б.. Ф. К. Б. е починал 1995 г. и е наследен от децата си К. Ф. Б. и К. Ф. Б. и съпругата си М. Д. Б.. Съпругата на К. Ф. Б., поч. 1980 г. Д. С. Б., поч. 2000 г. е наследена от дъщеря си Н. В., сина М. Б. и по заместване на починалия през 1995 г. син К. Б. – децата му К. Б. и К. Б..
Въз основа на Акт за поземлена собственост № 1/25.08.1969 г. издаден от ОНС Б. е счетено за установено, че Ф. М. Б. /общ наследодател на ищците К. Б. и К. Б. и ответницата Н. В./ е оземлен с дворно място в землището на [населено място] с площ 436 кв.м. представляващо парцел X., кв. 49 по тогава действащия план на града за сумата от 2180 лева, която е изплатил на държавния поземлен фонд. Тъй като не се спори, че това възмездно придобиване на имота е станало по време на брака на Ф. М. Б. и М. Г. Б., то придобитият по този начин поземлен имот, има характера на съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи и след тяхната смърт се включва в наследствената маса от имущества. От нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 198, том ІІІ, дело № 617/1969 г. е видно, че общия наследодател Ф. М. Б. е придобил собственост върху празно място от 197 кв.м. – част от имот пл. № 831, придавемо по силата на дворищната регулация към собствения му парцел X., кв. 49 по стария план на [населено място] за сумата от 1189 лв. С нотариален акт за суперфиция № 22, том IV, д.№ 639/1969 г. Ф. М. Б. и М. Г. М. са учредили безвъзмездно в полза на сина си К. Ф. Б. право да построи в собствения им поземлен имот представляващ парцел ІІІ /трети/ пл.№498 в кв. 21 по плана на [населено място] жилищна сграда на два етажа със зимнични помещения. При учредяването право на строеж учредителите на суперфицията се легитимирали като собственици на поземления имот с Акт за поземлена собственост № 1/25.08.1969 г. От строително разрешение № 348/11.11.1970 г. за строеж на жилищна сграда, издадено на К. Ф. Б. върху 92 кв.м. от собствения му парцел ІІІ /трети/ в кв. 21 по плана на [населено място], се установява, че строежа на жилищната сграда е започнал по време на брака на К. Ф. Б. и Д. С. Б.. След осъществяване на строителството на 28.03.1975 г. съпрузите К. Б. и Д. Б. дарили собствеността върху втория етаж от построената в парцел III, пл. № 498, кв. 21 по плана на Б. от 1955 г жилищната сграда на сина си Ф. К. Б., която сделка е оформена с нотариален акт за дарение № 151, том V, н.д.№ 956/1975 г., като не се спори, че след смъртта на Ф. К. Б. през 1995 г. този втори етаж се наследява от съпругата му М. Б. и двете им деца К. Б. и К. Б..
Видно от удостоверение № 328 от 22.04.1987 г., издадено от Районен съд Благоевград, наследодателят на ищците Ф. К. Б. се е отказал от наследството на баща си К. Ф. Б., като отказът му е вписан в специалния регистър при съда на 22.IV.1987 г., поради което наследниците му – ищците по делото – не получават наследствен дял при откриването на неговото наследство от процесния поземлен имот (като губят 1/16 ид.ч. от поземления имот). От своя страна М. К. Б. (син на К. и Д. Б.) се е отказал от наследството на баба си М. Г. Б. и от наследството на баща си К. Ф. Б., като отказите са вписани на 08.04.2008 г., видно от приетите съдебни удостоверения по ч.гр.д.№ 659 и ч.гр.д.№ 660 и двете по описа на РС Благоевград за 2008 г. /л.18, 19 от делото/ Отказът на М. Б. от наследство на М. Г. Б. уголемява дяловете на останалите наследници: на сестра му Н. В. /първи ответник/ и на племенниците му К. и К. Б. /първите двама ищци/ по заместване на починалия му брат Ф., при квоти: за Н. В. 1/24 и за К. и К. Б. общо 1/24 (или по 1/48 за двамата поотделно) от парцел X., кв.49-Б..
При смъртта на Д. Б. на 05.12.2000 г., притежаваната от нея на основание прекратена съпружеска имуществена общност 1/2 ид.ч.от процесния първи жилищен етаж, е наследена от децата й М. и Н. – по 1/6 ид.ч. и по заместване на починалия преди нея син Ф. – от децата му К. и К. по 1/12 ид.ч. /общо 1/6 от баща им Ф./.
С констативен нотариален акт за удостоверяване на собственост върху недвижими имоти № 90, том I, рег. № 1810, дело № 83 от 2011 г. на нотариус Д. А. с рег.№ 474 от НК, издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, ищците К. Ф. Б. и К. Ф. Б. са признати за собственици на основание наследяване на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], а именно: 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с предназначение: „жилище, апартамент“ с идентификатор 04279.604.111.1.1, ведно с прилежащи части: 4 мазета с площ 98,00 кв.м., както и целия таван с площ от 98,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/6 /една шеста/ идеална част от 4 бр. мазета при равни квоти, както следва: по 1/12 ид.ч. за жилището /апартамента/ и по 1/12 ид.ч. за 4 бр. мазета за всеки един от тях. Със същия нотариален акт ищците К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са признати за собственици на основание наследяване на 14/24 ид.ч. от таван на жилищна сграда с идентификатор 04279.604.111.1, при квоти: 4/24 за М. Б. и по 5/24 ид.ч. за К. Б. и К. Б., както и на 42/288 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.604.111, при квоти, както следва: по 17/288 ид.ч.за К. Б. и К. Б. и 8/288 ид.ч. за М. Б..
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка и наследство № 175, том ІІІ, н.д.№ 354 от 2002 г. на нотариус К. М. с рег.№ 415 /вписан в Службата по вписвания – Б. с вх.рег.№ 178/01.10.2002 г., като акт № 130, том V/ ответницата Н. К. В. е призната за собственик по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно: първи жилищен етаж от двуетажната масивна къща, построена в парцел II, пл. № 1289, кв. 90 по кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед № 887/10.11.1997 г., със застроена площ от 98,00 кв.м, ведно с четири мазета с полезна площ – 98,00 кв.м., както и целият таван с площ 98,00 кв.м.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, том І, дело № 163, от 2002 г. на нотариус К. М. с рег.№ 415 /вписан в Службата по вписвания – Б. с вх.рег.№ 1603/24.04.2008 г., като акт № 4, том II/ Н. К. В. е призната за собственик на 1/2 ид.ч., придобита по наследство и отказ от наследство на поземлен имот с идентификатор 0429.604.111, по кадастрална карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК. С нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания – Б. с вх.рег.№ 664/18.04.2001 г., като акт № 43, том III, на 18.04.2001 г., В. Ф. Б. е дарила на Н. К. В. 1/2 /една втора/ ид.ч. от парцел II, с пл.№ 1289, в кв. 90, по действащия план на V микрорайон на [населено място], урегулиран, целия с площ от 633 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания – Б. с вх.рег.№ 1640, като акт № 34, том IV, дело № 1105/2008 г, на 25.04.2008 г. Н. К. В. е дарила на сина си К. Н. В. 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.604.111 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК. С нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – Б. с вх.рег. № 1639/25.04.2008 г., като акт № 33, том IV, дело № 1104/2008 г., на 25.04.2008 г. Н. К. В. е дарила на дъщеря си Д. Н. В. 1/2 ид.ч. от същия поземлен имот.
В обясненията си дадени по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 10.11.2011 г. ответницата Н. В., сочи че живее в процесния първи жилищен етаж от 1981 г. когато се омъжила, като там живеела заедно с леля си; от 1981 г. винаги е имала ключ от първия жилищен етаж, а ищците не са имали ключ от него, като двора е обработван и ползван от нея и съпруга й.
В. съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е анализирал гласните доказателства а именно: показанията на св.А. Й. /че в края на м.март 2011 г. търсила Н. В. и децата й в имота, като минала през желязна врата незаключена, после през двора, а на първия етаж от къщата й отворила Н. В./; на свидетелката Т. С. /че до смъртта си на първия етаж в къщата живяла Д., а Н. В. се настанила в къщата след смъртта на майка си Д.; Д. до последно е била на крак и имала добри отношения с ищците; М. Б. също е живял в първия етаж на къщата до 2008 г., когато бил настанен в социален дом; до смъртта на Д. Б. четирите мазета на къщата се ползвали съответно две от М. Б. и Две от Д., а таванът не бил разделен; след смъртта на Д. и на В., Н. В. ползвала целия двор; от 1993 г. до настоящия момент Н. В. не е живяла никога сама на първия жилищен етаж от къщата; виждала на терасите на първия етаж В. и М.; след смъртта на Д. Б. през 2000 г. в етажа останали да живеят М., В. и там се настанила и Н. със семейството си; външната врата е желязна и винаги е била отключена при посещенията; сега едно от мазетата се държи от М., а останалите три от Н. В./ на свидетелката Л. Б., съсед /че първи собственици на дворното място били наследодателите на страните дядо Ф. и баба М., които били семейство отпреди 1925 г., тъй като тогава е родена дъщеря им В.; къщата е строена от К. и жена му Д., които до женитбата на сина им Ф. живеели на втория етаж, след което го дали на младото семейство, а всички другщи – баба М., дядо Ф., Д., В. и М. живеели на първия етаж; Д. живяла на първия етаж до смъртта си, а М. до 2008 г., когато го настанили в социален дом; реди смъртта си Д. споделила, че втория етаж от къщата е за сина й Ф., а първия – за сина й М., който не бил добре със здравето и майка му искала да го осигури; отношенията между ищцата М. и ответницата В. след идването й в къщата били добри и така продължило до 2008 г., когато сина на М. К. си купил кола и искал да я паркира в двора, но Н. му заявила, че тя е собственик на двора; през 2010 г., когато се слагали електромерите, Н. също заявила, че тя е собственик и ще каже къде да се сложат; през 2011 г. Н. В. се изнесла внезапно от имота и през лятото когато брат й М. си дошъл от социалния дом, не могъл да си влезне, като оставил чантата си на терасата на първия етаж и тръгнал безуспешно да я търси, като накрая бил пуснат да влезе в мазето/; на свидетелката д-р Н. В. /че познава родителите на ответницата Н., като баща й се казвал К., а за името на майка й не може да си спомни; след като се омъжила Н. с мъжа си закупили апартамент; по-късно Н. се върнала в къщата, когато майка й била още жива, но имала здравословни проблеми, както и лелята В., за да се грижи за тях и стегнала приземния етаж; свидетелката е в близки отношения с В. и от родителите й знае, че първия жилищен етаж е бил предвиден за нея/; на свидетелката Ц. П. /че познава семейството и знае, че когато Ф. се оженил на него би отстъпен втория етаж, а семейството на Н. се установило на първия етаж, но по-късно си взело апартамент; отношенията бежду Д. и снаха й М. не били добри и затова Н. се върнала в наследствената си къща; случвало се когато свидетелката ходи на гости, входната врата да е заключена/; на свидетелката А. Д. /че е в приятелски отношения с Н. В. и познава майка й Д. и леля й В.; първото дете на Н. се родило в къщата, която тогава била карабина и понеже мъжът й работел в строителството с предимство си взели апартамент, където жилеви известно време; когато лелята В. се влошила здравословно Н. се върнала в къщата да се грижи за нея и майка си; чувала е В. да се оплаква, че е ила от ищцата М./, като е приел, че показанията на свидетелките С. и Б., без родство със страните, са последодателни и взаимно допълващи се, почиват на преките им дългогодишни впечатления, поради което им се дава вяра, а показанията на свителите Н. В., Ц. П. и А. Д. се преценяват по реда на чл.172 ГПК с оглед заявените близки, приятелски отношения с ответницата Н. В..
При така обсъдените доказателства и възприетата фактическа обстановка, въззивният съд се е произнесъл по доводите във въззивната жалба.
Приел е, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, като е допуснато разглеждане на обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537 ал.2 ГПК, тай като съобразно разрешението дадено в Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот и при уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
Липсва процесуално нарушение и като първоначално предявеният иск със сочено правно основание чл. 59 ЗЗД е изменен в иск по чл. 31 ал.2 ЗС, доколкото с определение в открито съдебно заседание от 24.01.2012 г., първостепенният съд е изменил окончателния си доклад като е преквалифицирал предявеният иск за обезщетение и е приел правна квалификация на същия– чл. 31, ал.2 ЗС, като е разпределил доказателствената тежест между страните, които са представлявани в това съдебно заседание от своите процесуални представители. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид случаите, когато съсобственикът държи, а не владее частите на другите съсобственици и затова им дължи обезщетение, тъй като всеки собственик има право да си служи с общата вещ според правата, които има върху нея. В практиката се приема, че обезщетение не се дължи само ако съсобственикът, който ползва целия имот, предостави такава възможност и на другия съсобственик, но той е отказал. Искът може да бъде съединен с ревандикационния такъв по чл. 108 ЗС.
За неоснователно е счетено възражението свързано с оспорване на направените фактически и правни изводи от първостепенния съд въз основа на събраните от него по делото доказателства. По делото не е спорно между страните, че процесният поземлен имот – парцел X., кв. 49 по тогава действащия план на [населено място] е придобит от общите на първите двама ищци и на първата ответница наследодатели Ф. М. Б. и М. Г. Б. с Акт за поземлена собственост от 25.08.1969 г. При смъртта си през 1979 г. наследодателят на страните Ф. Б. е притежавал 1/2 идеална част от процесния поземлен имот /придобит в режим на СИО /, която съгласно чл.5, ал.1 от ЗН е наследена само от неговите деца – дъщерята В. наследява 1/4 и сина К. наследява 1/4. Останалата 1/2 ид.ч.от поземления имот е собственост на съпругата М. Б. на основание прекратена СИО, а след нейната смърт през 1981 г. е наследена от дъщеря й В. /1/4 ид.ч. от поземления имот/ и по право на заместване от децата на починалия й преди нея син К. (починал през 1980 г.) за неговата 1/4 ид.ч. от поземления имот или по 1/12 ид.ч. Н. В. Ф. Б. и М. Б., съгласно чл.5, ал.1 и чл.10 ЗН. След смъртта на К. Ф. Б. през 1980 г., собствената му 1/4 идеална част от парцел X., кв.49-Б., която е придобита в наследство от неговия баща Ф., се наследява, съгласно чл.9, ал.1 от ЗН от съпругата Д. Б. и децата му Н. Б., Ф. Б. и М. Б. при квоти по 1/16 ид.ч. (която ищците губят поради направения от наследодателя им Ф. през 1987 г. отказ от наследство на баща му К.). При откриване наследството на М. Б. през 1981 г., притежаваната от нея 1/2 ид.ч.от процесния поземлен имот е наследена от: дъщерята В. – 1/4 ид.ч., и от внуците й Н. В., Ф. Б. и М. Б. – по 1/12 (по заместване на починалия преди нея син К. Б.). Н. на ищците Ф. Б. умира на 24.01.1995 г., поради което собствената му 1/12 ид.ч. от УПИ X., кв.49-Б., наследена от баба му М. Б. съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, се наследява от: съпругата М. – 1/36 ид.ч. и от двете му деца К. и К. – по 1/36 ид.ч., или ищците М., К. и К. Б. наследяват общо 1/12 ид.ч. от наследодателя си Ф. Б. от дела на неговата баба М. Б.. От баба си Д. Б., починала през 2000 г., по заместване на починалия преди нея техен баща Ф. първият и вторият ищец К. и К. наследяват по 1/96 ид.ч. (при смъртта на К. Ф. Б. през 1980 г., притежаваната от него по наследство от баща му Ф. 1/4 ид.ч. от парцел X., кв.49, се наследява от съпругата му Д. 1/16 ид.ч. и от трите му деца Н., Ф. и М. – също по 1/16 ид.ч.), а отказа на М. през 2008 г. от наследство на М. уголемява наследствените дялове на К. и К. с по 1/48 ид.ч. от поземления имот. Ищците М., К. и К. Б. наследяват общо 42/288 идеални части от процесния поземлен имот, при квоти от по 17/288 ид.ч. за К. и К. и 8/288 ид.ч. за М..
По отношение на първия жилищен етаж от построената в парцел III, пл. № 498, кв. 21 по плана на Б. от 1955 г. жилищната сграда, се установява, че приживе собствениците К. и Д. Б. не са извършили разпоредителни сделки. С оглед извършения от Ф. Б. през 1987 г. отказ от наследството на баща му К. Ф. Б., ищците К. и К. Б. не получават наследствен дял от дядо си. Ищците К. и К. Б. обаче на основание чл.10, ал.1 от ЗН наследяват по право на заместване по 1/12 ид.ч. от баба си Д. Б., починала през 2000 г. или общо 1/6 идеална част, колкото са изчислени и удостоверени в нотариален акт с вх.рег.№ 2085/29.06.2011г., акт № 108, том VII, д.№ 1131 по описа на СВ-Б.. От обясненията на ответницата Н. В. и от показанията на св.Б. се установява, че именно Н. В. държи ключовете от първия жилищен етаж и упражнява владение върху същия, като останалите ищците, както и М. Б. нямат достъп до етажа, поради което Н. В. следва да бъде осъдена да предаде владението върху общо 1/6 идеална част от първия жилищен етаж .
По отношение на четирите мазета в процесната жилищна сграда е прието, че съставляват принадлежност към първия жилищен етаж съгласно чл.37 от ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ – чл.98 от ЗС. Съразмерно на притежаваната от ищците от К. и К. Б. на 1/6 идеална част в наследствения първи жилищен етаж, те са наследили и 1/6 идеална част от 4 броя избени помещения в жилищната сграда построена в поземлен имот с идентификатор 04279.604.111 по КК на гр.Б..
По отношение на тавана е счетено, че от събраните гласни доказателства се установява, че същият съобразно разп. на чл.38, ал.1 от ЗС се явява обща част, собствеността върху която е разпределена между етажните собственици в двуетажната сграда. Счетено е, че наследствената обща част към първи жилищен етаж е 1/2 , а останалата ? е прилежаща към втория жилищен етаж или ищците са придобили по наследствено правоприемство /като собственици на втория жилищен етаж, а двама от тях и като съсобственици на първия жилищен етаж/ 14/24 ид.ч. от тавана на жилищната сграда.
За правилни са приети изводите на първостепенния съд по отношение възражението на Н. В. за еднолична собственост върху процесните имоти, поради изтекла в нейна полза придобивна давност, които необезпокоявано е ползвала от 1999 г. до настоящия момент със съзнанието, че е пълноправен собственик. Изложени са съображения, че по делото е установено, че наследодателите Ф. и М. Б. и К. и Д. Б. не са изгубвали правото си на собственост върху процесните имоти и не са се разпореждали с тях, поради което ответницата не би могла да ги придобие приживе на наследодателите. Ответницата Н. В. и семейството й са се установили в първи жилищен етаж през 2000 г. след смъртта на майка й Д. Б. и заживяла заедно с В. Ф. Б., както и с М. Б. който живял там до настаняването му в социален дом през 2008 г. М. Б. направил отказ от наследството на баба си М. Б. и баща си К. Б. през 2008 г., но не се отказал от наследството на майка си Д. Б.. Когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, само факта на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него. В случая, наследникът е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. Така че за доказването на възражението за цялостно придобиване на процесните имоти не е достатъчно само да се установи, че ответницата ги ползвала през последните 10 години. Необходимо е да се докаже и че е отблъснала владението на останалите съсобственици. В случая едва със снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания – Б. с вх.рег.№ 178/01.10.2002 г., като акт № 130, том V от ответника Н. К. В. – е налице обективиране на такова отблъскващо владението на съсобствениците поведение. От датата на снабдяване с нотариалния акт следва да се отчита десет годишния срок за придобиване. Изтеклият период от време от снабдяване с горния нотариален акт не е достатъчен за оригинерно придобиване, тъй като правно валидно за това е необходимо изтичане и на 10 годишен срок – арг. 79, ал.1 от ЗС, тъй като с предявяване на исковата молба на 30.06.2011 г. е прекъсната давността – арг. 84 от ЗС вр. с чл.116 от ЗЗД. От събраните гласни доказателства /показанията на св. Т. С. и св.Б./ се установява, че едва през 2008 г. ответница е демонстрирала действия отблъскващи владението на останалите и заявявайки, че е собственик на целия имот.
Последица от уважаването на исковете за собственост е уважаването и на искането за отмяна на констативен нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1784/02.10.2002 г., т. VI, акт № 130, д. №1393/2002 г. по описа на СВ – Б., както и на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени документи, вписан в СВ – Б. с вх.рег. № 1603/24.04.2008 г., като акт № 4, т. II, д. № 1072/2008г. в частта за притежаваните от ищците идеални части по реда на чл. 537 ,ал. 2 ГПК.
По въззивната жалба срещу Решение за поправка на Я. № 8642 от 03.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1923 по описа за 2011 г., в атакуваната му част въззивният съд е намерил наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК / в т.см. и Тълкувателно решение № 11/2012 от 21 март 2013 год. на Върховния касационен съд на Република България /. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са възпроизведени по-голямата част от доводите в касационната жалба, а именно: за допуснати съществени процесуални нарушения, поради предявени в нарушение на процесуалните правила три иска при условията на обективно съединяване /иск с правно основание чл.108 ЗС, с правно основание чл.539, ал.2 ГПК и с правно основание чл.59 ЗЗД, които впоследствие недопустимо са изменени като иск по чл.31, ал.2 ЗС и иск по чл.537, ал.2 ГПК/, което противоречи на основни законодателни принципи на отклонение в нормалното разтие на процеса във връзка с иска, като още на академично ниво е известен факта, че различни по своята правна същност искове не могат да се съединяват – осъдителни с конститутивни; за наведеното от Н. В. основание за застъпваната от нея теза – извършени в нейна полза прехвърлителни сделки от страна на леля й и изтекла в нейна полза придобивна давност, като не са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели и не са изложени мотиви защо не се възприемат показанията на доведените от нея свидетели, с които се установява, че имотът е останал в наследство на ищцата и тя е упражнявала фактическа власт до момента на получаване на нотариалната покана; не е анализиран задълбоченоусатновения факт на изтичане в полза на Н. В. на придобивна давност чрез владение /упражняване на фактическа власт със съзнание, че държи имота за себе си, като това намерение е демонстрирано пред ищците по начин, който не оставя съмнение у тях, че тя осъществява властта върху вещта за себе си.
Първият довод касае въпросите за значението на правната квалификация на спорното право, дадена от страната и обвързан ли е съдът от нея, както и възможността да се съедини иск за собственост с искане по чл.537, ал.2 ГПК, по които е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, на която въззивното решение съответства. Тези въпроси не са намерили разрешение, противно на разрешението в атакуваното съдебно решение, в приложените три съдебни акта – решение № 279/5.01.2009 г. по гр.д. № 413/2008 г. на Видински окръжен съд; решение № 1065/28.11.2008 г. по гр.д. № 4244/2007 г., ІІ г.о на ВКС и решение 1086/18.11.2008 г. по гр.д. № 3628/2007 г., ВКС, І г.о., поради което не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите твърдения са свързани с касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които подлежат на разглеждане при постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК, но които са неотносими в производството по чл.288 ГПК. Посочената съдебна практика, на която се позовават касаторите е постановена по спорове, които от фактическа страна се различават от настоящия, поради което не може да се приеме, че даденото по тях разрешение противоречи на изводите на съда в атакуваната в настоящото производство въззивно решение.
В. решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, с която съдът е формирал воля по отношение наличие на съсобственост в първия жилищен етаж, ведно с принадлежащия му цял таван и четири мазета и по отношение наличие на съсобственост в тавана на сградата, за да се прецени валидността и допустимостта на съдебното решение, постановено по искова молба, в който тавана е описан като принадлежност към първия етаж и като подпокривно пространство и при формирана воля на съда за тавана като принадлежност към първия етаж и като обща част на сградата. Необходимостта от преценка валидността и допустимостта на въззивното решение в посочените части, налага до касационно обжалване да бъде допуснат и обусловения иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 ид.ч. от първия етаж.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3393 от 19.08.2013 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В., че К. Ф. Б. и К. Ф. Б. са собственици на основание наследяване на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сградата с предназначение: „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.604.111.1.1, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 98.00 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, ведно с прилежащи части: четири мазета с площ 98 кв.м., както и целия таван с площ от 98.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от четири броя мазета в същата сграда, като Н. К. В. е осъдена да предаде на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. владението върху 1/6 ид.ч. от