О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 16.02. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1216 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. Т., чрез пълномощника й адвокат В. И., против решение от 19.05.2011 г., постановено по гр.д. № 9447 описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав, с което е отменено решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 15448/2008 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав и вместо него е постановено друго за осъждане на А. М. Т. да предаде на Н. И. В. на основание чл.75 ЗС владението на описания апартамент.
Ответникът по касационната жалба Н. И. В. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е изложил мотиви, че предмет на разглеждане е иск по чл. 75 ЗС, доколкото обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които се основава претенцията са, че ищцата повече от 30 години владее апартамента, както и че владението и е било отнето с незаконосъобразни действия, а именно въвод във владение по образувано от ответницата изпълнително дело, като не се твърди, че владението е отнето чрез принуда, осъществена върху ищцата, нито че това е станало по скрит начин, поради което и квалификацията на иска не е по чл. 76 ЗС. Въз основа на свидетелските показания е установено, че Н. В. е осъществявала непрекъснато фактическата власт върху процесният недвижим имот преди отнемането му в периода от 1958-1968 г. до 2007 г. и от удостоверените факти от съдебния изпълнител в протокола за принудително отнемаме и предаване на вещи се доказва, че ищцата е била в имота в деня на неговото отнемане. Счетено е, че доколкото се твърди, че владението е отнето от ответницата със съдействие на съдебен изпълнител, то приложение намира и чл. 358 ГПК, според който съдът следва да провери законосъобразността на извършеното изпълнително действие, което в случая е осъществения на 04.12.2007 г. въвод във владение. Съгласно чл. 416 ГПК /отм./ съдебният изпълнител извършва въвод в недвижим имот, намиращ се във владение на трето лице, едва след като се увери, че това лице е започнало да владее имота, след като е бил предявен искът, решението по който се изпълнява. От това следва, че въвод срещу трето лице е допустим единствено, когато изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение или спогодба, в който случай се презюмира, че третото лице е придобило владението от ответника по делото, поради което осъдителното решение спрямо праводателя му има сила на пресъдено нещо и спрямо него – чл. 121, ал. 3 ГПК/отм./. В случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила съдебно решение или спогодба, какъвто е настоящия, както в тези, при които третото лице владее имота отпреди завеждане на иска, решението по който се изпълнява, въвод срещу третото лице не може да се извърши. В случая Н. В. е във владение на имота дълго време преди депозиране на молбата по чл. 231, б. „ж“ ГПК /отм./ пред съда и актът, който в случая се изпълнява не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което въводът във владение срещу нея, като трето лице, е незаконосъобразно извършен.
По отношение оспорването на пасивната легитимация, са изложени съображения, че въводът във владение е предприет със съдействието на съдебния изпълнител по искане на А. Т., поради което и ответницата по иска е лицето, което незаконосъобразно е отнело владението върху имота от ищцата.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. съществува ли процесуална възможност за въззивната инстанция да отмени по реда на косвения съдебен контрол действия на съдия-изпълнител, които действия не са били обжалвани своевременно и са породили правните последици, предвидени в закона; 2. легитимирано ли е лицето, което е държател на имота да предяви посесорния иск по чл.75 ЗС срещу собственика на имота, който е въведен във владение по установения за това от закона ред – образувано изпълнително производство и извършени действия по въвод във владение от съдия-изпълнител и 3. налице ли е от фактическа страна „насилствено отнемане” на владение, когато е извършен въвод във владение от съдия-изпълнител и ако хипотетично се приеме, че отговорът е положителен, то в този случай кой е ответник по иска – съдия-изпълнителя или ответника, който е бил въведен.
По първия въпрос е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 45 от 3.02.2011 г. по гр.д. № 242/2010 г. на ВКС, І г.о. /даваща тълкуване, че лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен, като пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този незаконен въвод с иск по чл.75 ЗС/ – на която въззивното решение съответства.
По втория и третия въпрос липсва произнасяне на въззивния съд, доколкото искът е разгледан като е прието, че ищцата е установила качеството си на владелец, а не на държател, а действието, с което е отстранена от имота е незаконосъобразен въвод от съдебен изпълнител, а не „насилствено отнемане”.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Н. В. не е представила доказателства за направени по повод подадения отговор на касационната жалба разноски, поради което такива за настоящото производство не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2011 г., постановено по гр.д. № 9447 описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: