О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 108
София, 27.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари…..………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 949/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. П. М. със съд. адрес София, чрез пълномощника си адв. И. Г. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 1477 от 30.11.2010 година по гр.д. N 1678/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 87 от 15.06.09 г. по гр.д. № 240/08 г. на Девненския районен съд и допълнително решение № 39 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 2450/2008 г. на Девненския районен съд. С тях са отхвърлени искове на касатора против П. Д. К. и Г. Г. К., двамата от [населено място], за прогласяване нищожност на договор за продажба на земеделски земи, предмет на нот. акт № 23, том I, н.д. № 31/2002 г. на нотариус Ал. Н., поради липса на съгласие, договаряне във вреда на представлявания и поради нищожност на едностранното волеизявление за упълномощаване, обективирано в пълномощно № 397, заверено на 01.02.2002 г. – искове с правни основания чл.26, ал.2, предл.2 и чл.40 ЗЗД. Отхвърлен е и иск на касатора срещу същите лица за сумата 3080 лева, съставляваща обезщетение за неизплатена цена по чл.59 ЗЗД и искове за предаване на владението на имотите, предмет на продажбата с посочения нот. акт, на основание чл.108 ЗС. Прекратено е производството по искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариалния акт, като процесуално недопустимо. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците П. Д. К. и Г. Г. К., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-В., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Приложили са списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие за изготвяне на отговора им на касационната жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съобразно определение № 404 от 28.06.2011 г. по ч.гр.д. № 325/2011 г. на ВКС, IV г.о. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени множество фактически и правни въпроси, свързани единствено с приложението на чл.40 ЗЗД, напр.: Кои са обстоятелствата, които обуславят преценката дали е налице договаряне във вреда на представлявания при договор за покупко-продажба; ако представителят действа против интересите на представлявания считат ли се действията му за нищожни и необвързващи представлявания, съответно налице ли е нищожност на сключената сделка поради липса на съгласие; как следва да се тълкува изразът „на цена каквато намери за добре”; налице ли е договаряне сам със себе си , ако договорът за покупко-продажба е сключен чрез пълномощник, който е съпруг купувача и др. Изложени са подробни съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност, като са приповторени касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
Не са посочени обаче нито цифрово, нито текстово допълнителните основания, на които да бъде разгледано искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма. Не се поддържа, че повдигнатите въпроси се решават противоречиво от съдилищата, нито са представени влезли в сила решения по въпрос, който е от значение за изхода на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд /приложени са две решения на ВКС по гр.д. № 522/2005 г. на II г.о. и по гр.д. № 710/2005 г. на II г.о., които имат за предмет искове на други правни основания и не разкриват идентичност или поне близост с настоящия казус/. Не се обосновава и липса на съдебна практика по повдигнатите въпроси или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл Върховният касационен съд не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се присъдят разноски за касационното производство в полза на ответниците.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1477 от 30.11.2010 година по гр.д. N 1678/2010 година на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. П. М. със съд. адрес София, действащ чрез пълномощника си адв. И. Г. от АК-София, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. К. и Г. Г. К., двамата от [населено място], сумата 300 лева /триста лива/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.