О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 7811/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. М. Г. и И. М. Д. срещу определение № 1145 от 11.10.2013 г. по ч. гр. дело № 1370/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Старозагорски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на настоящите жалбоподатели против определение № 229 от 25.04.2013 г., с което Радневски районен съд е прекратил производството по гр. дело № 225/2012 г. поради недопустимост на предявения иск. За да постанови този резултат въззивният съд е приел от една страна, че така, както е предявена исковата молба с оглед заявената обстоятелствена част и петитум, свързан с признаване за установено, че съсобственици на 1/7 ид.част от земеделски земи по наследство от общ за страните наследодател, реституирани в лицето на други наследници предполага квалификация по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това в мотивите на второинстанционното определение е прието, че такъв иск е бил разгледан между същите страни и със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост в лицето на ищците към миналия момент. Решаващият състав е направил извод че с така предявената искова молба на практика ищците искат ревизия на постановения по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ резултат, което е недопустимо. Въззивният съд е изложил и пространни мотиви за това, че дори и да се приеме дадената от ищците правна квалификация на предявения от тях иск – чл. 108 ЗС, този иск също би бил недопустим. Обоснована е липса на правен интерес от воденето му с оглед това, че основанието, на което ищците считат, че са собственици вече е било предмет на съдебно разглеждане и същото е било отречено. Направен е извод, че дотолкова доколкото ищците не сочат друго основание, то искът е недопустим.
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са възпроизвели текстово разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. Освен това са възпроизвели частната си касационна жалба в частта й относно осъществената според тях фактическа обстановка по спора. Разгледали са обстоятелството, че производството е било прекратено от първостепенния съд, след като е върнато с оглед преценка на окръжния съд за допустимост на иска. В тази връзка са поставили и процесуалноправен въпрос: „Допустимо, законосъобразно и правилно ли е първоинстанционният съд за втори пореден път да постановява определение за прекратяване на производството по делото „по същите причини и на същите основания”, с които делото вече е било прекратявано по- рано …; съответно – „съществува ли задължение за въззивния съд да се съобрази с разпоредбата на чл. 278, ал. 3 от ГПК, да я приложи при нарушение от долустоящия съд и да отмени второто по ред прекратително определение, като недопустимо, незаконосъобразно и неправилн или разпоредбата на чл. 278, ал. 3 от ГПК не обвързва въззивния съд”. Страната пространно е разглеждала правната дефинитивност на основанието на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се е позовала на редица определения на ВКС. Изложени са и общи съображения за тълкуване от страната на разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, като е обоснована и неправилност на процедирането на съда поради нарушение на закона. Страната е посочила също така, че този процесуален въпрос бил решен в противоречие и с практиката на други съдилища. Изброени са определения на САС, на СГС и на Административен съд, София – област, които не са приложени. Страната е поставила и материалноправен въпрос, а именно: „Предмет на какъв спор могат да бъдат имотите, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници – предмет на спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ или предмет на ревандикационен иск по чл.108 ЗС”. По отношение на този въпрос, като допълнителен критерий страната е посочила т. 3 на чл.280, ал. ГПК. Подробно са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, в контекста на поддържаното становище за недопустимост на иска, а в заключение е посочено, че съдилищата не тълкували „еднородно закона” /не е изяснено кой/, поради което ВКС следвало да се произнесе. Посочено е също така и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е цитирано друго решение на Р., което също така не е приложено. Освен това е посочено, че материалноправния въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като подробно са изброени решения на касационния съд и са интерпретирани части от мотивите им, които страната счита, че са относими към изясняване на това противоречие.
Касаторите не обосновават основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дори и да се приеме за релевантен процесуалноправния въпрос, по него липсва обосноваване на допълнително основание, тъй като основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е дефинирано и разяснено с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, поради което изброяването на определения в същия смисъл е ирелевантно. С оглед тази дефинитивност страната не е обосновала наличие на предпоставките на основанието а го е мотивирала с противоречие със законова норма, което съставлява нарушение на процесуалния закон и следва да бъде обсъдено само, ако определението бъде допуснато до касационно обжалване, но е без правно значение към предпоставките на обсъжданото основание. Освен това страната не доказва твърденията си за наличие предпоставките по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК във връзка с поставения въпрос, тъй като не е приложила цитираните определения, не е доказала, че тези определения формират практика по същия въпрос, а това е нейно задължение /арг. т. 2 и т.3 ОСГКТК №1/2009г./ а освен това съобразно същите разрешения соченото определение на Административен съд – София не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това е налице практика на ВКС, с която изрично е прието по приложението на чл.278, ал. 3 ГПК, че въззивният съд, чието определение е предмет на касационно обжалване разполага със самостоятелната възможност да извърши преценка на правилността на прекратителното определение на първостепенния съд, независимо от разбирането на друг състав, изразено в предходното определение. Страната не обосновава довод за касационно обжалване и по поставения материалноправен въпрос, тъй като нейното разбиране за допустимост на иска не обосновава довод по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е останало недоказано поради непредставяне на решението на Р.. Доколкото е сочила противоречие с актове на Върховния съд, то следва да се отбележи, че нито един от изброените актове не дава отговор на въпроса с оглед релевантността му към мотивите на въззивния съд. Така например с решението № 409/2006 г. на ВКС , ІV г.о. е прието, че имотите, възстановени с план за земеразделяне на нови реални граници не могат да бъдат предмет на иск по чл. 14,ал. 4 ЗСПЗЗ. Този извод е мотивиран с това , че спорът за материално право по цитирания текст се отнася към установяване принадлежността на правото на собственост към минал момент. Доколкото страната не сочи никакви доводи за противоречие, а изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие на посоченото, то в случая не се обосновава по отношение на това решение наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Останалите посочени решения на ВКС, както е отразила и страната са в същия смисъл. Определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Изводът на страната за това, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да бъде пречка за разглеждане на предявен иск по чл.108 ЗС е ирелевантен към разглеждания случай, тъй като въззивният съд е приел, че с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отречено правото на ищците на собственост по силата на наследствено правоприемство спрямо техния наследодател / общ за страните/. Поради това и с оглед сила на пресъдено нещо същото основание не може да бъде преразглеждано. Спрямо този решаващ мотив на въззивния съд страната нито е посочила правен въпрос, нито е обосновала допълнително основание за касационно обжалване.
Необосноваването на основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1145 от 11.10.2013 г. по ч. гр. дело № 1370/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: