О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 03.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 670/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Български ж. страници” ЕО. , гр. С. срещу решение № 280 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 2303/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответника “Л” О. , гр. В. разноски по делото в размер на 13 000 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса в размер на 16 289.12 лв.
Касаторът поддържа, че в посочената му част въззивното решение е постановено в нарушение на закона. Според него, решаващият състав не е следвало изобщо да присъжда претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства за действително плащане на такова, а освен това не е съобразено, че същото е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Несъгласие е изразено и с осъждането му да заплати държавна такса, като твърди, че такава е дължима само при отхвърляне на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но не и при прекратяване на производството по него поради последващо включване на процесното вземане в изготвения от синдика списък на приетите вземания.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос – за възлагане на разноските при прекратяване на производството по делото. Предвид спецификата на предявения иск – специален установителен иск по чл. 694 ТЗ и причините за прекратяване на производството, касаторът счита, че в случая е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – “Л” О. , гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Новият процесуален ред, създаден с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и приложим към настоящото касационно производство по аргумент на § 1, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., не предвижда самостоятелна обжалваемост на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248 ГПК, на обжалване пред Върховен касационен съд подлежи определението, с което съдът се е произнесъл по молбата на страната за допълване или изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това, настоящата касационна жалба, имаща за предмет въззивното решение само в частта за разноските, се явява недопустима. Същата следва да се счита за молба за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, компетентен за разглеждане на която е Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на “Български ж. страници” ЕО. , гр. С..
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на „Български ж. страници” ЕО. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: