2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
С., 28.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5043/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Т. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. С. И. В., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 287 от 15.05.2014г. по в.гр.д. № 181/2014г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд, № 521 от 15.11.2013г. по гр.д. № 490/2013г., с което са осъдени [фирма] [населено място] и Г. А. Т. от [населено място] да заплатят солидарно на Т. Х. М. от [населено място] сумата 27 572 лв. на основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011г. и разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Т. Х. М. против [фирма] [населено място] и Г. А. Т. иск по чл. 155, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищцата е придобила недвижим имот, обременен с ипотека от праводателката й за обезпечаване на дълг на ответниците, и се явява трето лице – собственик на недвижим имот, което не е лично задължено към банката ипотекарен кредитор. Претърпяла е принудително изпълнение чрез изнасяне на имота на публична продан и възлагането му на купувач, поради което има право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжниците. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЗД в този случай собственикът встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. Приел е, че предявеният иск е допустим доколкото поръчителят има обратен иск срещу длъжника – чл. 143 ЗЗД, и при липса на твърдения за наличие на вътрешни отношения, изключващи обратния иск. В заключение съдът е приел, че ищцата има право да получи от длъжниците сумата, за която е продаден ипотекираният имот, както и законната лихва върху заплатената сума от деня на плащането съгласно чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
К. Г. А. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „дали лицето, което е придобило ипотекиран от праводателя му недвижим имот за обезпечение на чуждо задължение, има право на иск по чл. 155, ал. 2 ЗЗД”, чийто неправилен отговор е довел до постановяване на процесуално недопустимо решение, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос „от кой момент се дължи законна лихва на собственика на имота, придобит от него с учредена преди това ипотека от праводателя му, продаден в изпълнителното производство по искане на ипотекарния кредитор”. Прилага решение № 70/1999г. на 5-чл. с-в на ВКС.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 155, ал. 2 ЗЗД в точния й смисъл. Качеството на собственик, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение по смисъла на чл. 155, ал. 2 ЗЗД, има както първоначалният собственик, така и последващият приобретател на имот, обременен с ипотека за чуждо задължение.
Вторият въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. В представеното решение № 70/1999г. на 5-чл. с-в на ВКС е обсъдено прилагането на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно който когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Приел е, че в закона – чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД, е определен срокът за изпълнение на задължението като е посочено, че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 287 от 15.05.2014г. по в.гр.д. № 181/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: