6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 23.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3392/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение № 613 от 19.09.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 480/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2476 от 25.06.2014 г. по т. д. № 812/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което не е отстранено в срока по чл.129, ал.2 ГПК, и че с иска по чл.71 ТЗ не се цели разрешаване на спор за защита на членствените права на [фирма] като акционер в [фирма], а разрешаване на спор относно прехвърлянето на притежаваните от [фирма] акции от капитала на [фирма]. Излага доводи, че въпросът за действителността на действията по залагане и прехвърляне на акциите, в резултат на които е лишен от правото да упражнява акционерните си права, е въведен в процеса под формата на възражение и е обуславящ за съществуването на членственото правоотношение, за защита на което са предявени исковете.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 812/2014 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по искова молба на [фирма]. Ищецът е посочил, че е едноличен собственик на капитала и единствен акционер в [фирма] и в тези качества предявява искове срещу [фирма] за защита на членствените си права, които са нарушени от взети на 07.02.2014 г. решения на Съвета на директорите на ответното дружество за избор на П. Т. за изпълнителен директор, за избор на [фирма] за председател на Съвета на директорите и за овластяване на председателя и на изпълнителния директор да представляват дружеството заедно и поотделно. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че при справка в Търговския регистър ищецът установил, че по партидата на [фирма] са заявени за вписване обстоятелства, удостоверени с приложени към заявленията неистински документи – договор от 12.11.2013 г. между [фирма] и [фирма] за залог на 1 049 бр. поименни акции от капитала на [фирма], собственост на [фирма], договори за продажба на заложените акции в полза на [фирма] и впоследствие на [фирма], временно удостоверение с отбелязано на гърба заложно джиро и последващи джира за прехвърляне на акциите и Книга на акционерите в [фирма]; Според посочените документи, акциите на [фирма] били прехвърлени първоначално на [фирма], а след това на [фирма]; Действията по залагане и прехвърляне на акциите били нищожни и не пораждали транслативен ефект по отношение на правата върху акциите; Поради това заседанието на Съвета на директорите от 07.02.2014 г. било проведено от лице, което няма качеството на акционер в „Морско казино” и не е едноличен собственик на капитала на дружеството. При така въведените фактически твърдения ищецът е формулирал петитум да се обявят на основание чл.71 ТЗ за недействителни всички действия по залагане и прехвърляне на собствените му 1 049 бр. поименни акции от капитала на [фирма], в резултат на които е лишен от правото си да упражнява правата си върху акциите, и на основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че между него и ответното дружество съществува членствено правоотношение. При условията на евентуалност е заявено и искане, да се установи несъществуването на вписано в Търговския регистър обстоятелство – взетите решения на Съвета на директорите, като се постанови заличаване на евентуалното им вписване в регистъра.
Първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, поради което с определения от 09.05.2014 г. и 30.05.2014 г. е предоставил възможност на ищеца да я поправи като отстрани констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум. Съдът е мотивирал преценката си за нередовност на исковата молба със съображения, че при предявен иск за защита на членствени права, за които се твърди да са нарушени вследствие решенията на Съвета на директорите на ответното дружество от 07.02.2014 г., ищецът не сочи по какъв начин решенията за избор на управителни органи нарушават правата му на акционер. Посочил е също, че е формулиран петитум за обявяване нищожност на действия по залагане и прехвърляне на акции, без да се релевират твърдения за нищожността и без да се посочват като ответници по този иск страните по заложната и по прехвърлителните сделки, както и че е формулиран петитум за установяване съществуването на членствено правоотношение, без да се излагат доводи за наличие на правен интерес от провеждането му.
В изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е депозирал уточнителни молби от 26.05.2014 г. и 13.06.2014 г., в които е конкретизирал твърденията си за пороци на сделките по залагане и прехвърляне на акции като е заявил, че въвежда въпроса за валидността на тези действия под формата на възражение, считайки го за преюдициален по отношение на спора за съществуването и нарушението на членственото правоотношение. С първата молба е уточнен и петитума на исковата молба в смисъл, че се иска „на основание чл.71 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че между [фирма] и [фирма] съществува членствено правоотношение, като се обявят за недействителни всички извършени действия по залагане и прехвърляне на притежаваните от [фирма] акции от капитала на [фирма], в резултат на които ищецът е лишен от правото си да упражнява правата си по притежаваните от него 1 049 бр. поименни акции от капитала на ответника”.
С определение от 25.06.2014 г. Варненски окръжен съд е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК, след като е приел, че въпреки предоставената възможност, ищецът не е отстранил противоречието между обстоятелствена част и петитума на исковата молба. В съобразителната част на определението са изложени мотиви, че формулираният петитум за обявяване недействителност на действията и сделките по залагане и прехвърляне на акции е относим към самостоятелен иск за установяване на недействителността, различен от иска по чл.71 ТЗ, по отношение на който не са изложени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и не са посочени легитимираните страни, а петитумът за установяване съществуването на членствено правоотношение не кореспондира с твърденията в обстоятелствената част на молбата, че правата на ищеца като акционер са нарушени в резултат на решенията на Съвета на директорите, и не е обвързан с твърдения относно правния интерес от търсеното съдебно установяване.
Сезиран с частна жалба от [фирма], Варненски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищецът не е отстранил противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Мотивирал е становището си с обстоятелството, че при твърдения за нарушаване на членствените права на ищеца като последица от решенията на Съвета на директорите от 07.02.2014 г., с петитума на исковата молба е поискано да се признае за установено съществуването на членствено правоотношение между ищеца и [фирма], но като последица от прогласяване нищожността /недействителността/ на действията и сделките по залагане и прехвърляне на акции, без да са предявени самостоятелни искове с такъв предмет срещу страните по тези сделки. Извън процесуалния спор за редовността на исковата молба, въззивният съд е изложил и допълнителни аргументи за недопустимост на исковете. Приел е, че след като ищецът е обосновал „нелегитимността” на решенията от 07.02.2014 г. с нищожността на сделките по придобиване на акциите от страна на [фирма], спорът по делото не е свързан със защита на членствените му права на акционер спрямо ответника [фирма], а с прехвърлянето на собствеността върху акциите, който спор не може да се разглежда като преюдициален за произнасянето относно съществуването на членственото правоотношение.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „Допустимо ли е въпросът за членството и обема права на акционера да бъде защитавано с всякакъв вид доводи и възражения, вкл. такива за нищожност на сделка, вкл. инцидентно по повод на вече иницииран процес; Допустимо ли е спорът относно действителния собственик на капитала на едно акционерно дружество да се разглежда като преюдициален по отношение легитимността на решенията на органите на това дружество”.
Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Прекратяването на производството по предявените от [фирма] искове е обусловено от преценката на въззивния съд, извършена в рамките на проверката по чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум. За да достигне до извода, че нередовността на исковата молба не е отстранена в срока по чл.129, ал.2 ГПК, въззивният съд се е ограничил до съпоставяне на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, които според чл.127, ал.1, т.4 ГПК формират основанието на иска, и заявените в петитума искания за правна защита. Изходът на делото е резултат от преценката, че обстоятелствената част не съдържа твърдения, относими към петитума за установяване съществуването на членствено правоотношение между [фирма] и [фирма], а петитумът за признаване на недействителност/нищожност на действията и сделките по залагане и прехвърляне на акциите на [фирма] от капитала на [фирма] не кореспондира с твърденията в обстоятелствената част за нарушаване на правата на [фирма] като акционер вследствие решенията от 07.02.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] и е относим към друг установителен иск, легитимирани ответници по който са неучастващи в делото лица. Правомощията на съда в производството по чл.129, ал.2 вр. с ал.3 ГПК се изчерпват с проверка дали исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК и дали при констатирано несъответствие с тези изисквания ищецът е отстранил нередовностите на молбата, за които е уведомен със съобщение по чл.129, ал.2 ГПК. С оглед предметните предели на производството по чл.129, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК при разглеждане на частната жалба въззивният съд е извършил инстанционен контрол върху правилността на извода на първоинстанционния съд, че исковата молба страда от нередовности, които не са отстранени от ищеца, без да се произнася с какви доводи и възражения е допустимо да се защитават членството и обема права на акционера в акционерно дружество. Като неотносим към решаващите изводи на въззивния съд поставеният в тази насока правен въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Поради несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и представената за доказването им съдебна практика.
Вторият въпрос – дали е допустимо спорът относно действителния собственик на капитала на акционерно дружество да се разглежда като преюдициален по отношение легитимността на решенията на органите на дружеството, е относим към допълнителните аргументи на въззивния съд за недопустимост на исковете. По отношение на тези аргументи следва да се отбележи, че те са извън предмета на спора за редовност на исковата молба и на производството по обжалване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото, доколкото определението не съдържа изводи във връзка с допустимостта на предявените искове. Освен това поставеният въпрос не е обусловил изхода на конкретното дело, тъй като потвърждаването на определението за прекратяване на делото е резултат от решаващия извод на въззивния съд, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, а не от извода за недопустимост на исковете. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и не се налага обсъждане на доводите за наличие на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 480/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 613 от 19.09.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 480/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :