5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 279/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 23.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 279/2016 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 417/29.10.2015 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 194/02.04.2015 год. по гр.дело № 1150/2014 год. на Казанлъшкия районен съд за допускане да се извърши съдебна делба между Ч. Д. Ч. с ЕГН [ЕГН], З. П. Я. с ЕГН [ЕГН], И. М. Я. с ЕГН [ЕГН] и Т. З. Я.(Ч.) с ЕГН [ЕГН] при дялове по ? идеална част(ид.ч.) на следния недвижим имот: жилище с идентификатор 68850.503.75.2.14 в [населено място] на [улица], ет.2, ап.7 със застроена площ 84.15 кв.м. при граници на същия етаж 68850.503.75.2.6, над обекта – 68850.503.75.2.8 и под обекта – 68850.503.75.2.4.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят З. П. Я. от [населено място], [улица], представляван от адвокат К. Т. Н., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса:
При наличието на писмени доказателства, че всички разходи за СМР довели до трансформация на правото на строеж в право на собственост на направени от някой от съделителите, който изрично е заявил дарственото си намерение само и единствено по отношение на единия съпруг може ли да се приеме, че съсобствеността между страните е при равни квоти?
От ответника по касация Ч. Д. Ч. от [населено място], [улица], ет.2, ап.7, представляван от адвокат В. Д. М., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за присъждане разноски за настоящото производство.
Ответницата по касация Т. З. Я. от [населено място], не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 194, том ХІІІ, дело № 3803/1996 год. от 25.06.1996 год. З. П. Я. и Ч. Д. Ч. са закупили вещно право на строеж върху чужда земя на процесния апартамент, което е станало през време на брака им с другите две съделителки (И. М. Я. е починала на 07.04.2015 год. и оставила за наследници съделителите: съпруг З. П. Я. и дъщеря Т. З. Я.), а понеже обектът е завършен по време на брака на Ч. вещото право съгласно чл.21 от СК принадлежи на двамата съпрузи като съвместният принос се предполага до доказване на противното, а Т. З. Я. не го е оборила. Взето е предвид становището на З. П. Я. относно квотата 4/1571 ид.ч. на дъщеря му Т. З. Я. и относно заплащане на цялата стойност с негови и на съпругата му средства и че намерението му било като построи жилището да й го подари, което намерение не е осъществено. Съобразено е, че с това се оборват твърденията на Т. З. Я. за участие в построяването на обекта с лични средства, дарение от баща й З. П. Я., което е неоснователно и недоказано, поради което е прието, че дарението е направено на двамата съпрузи (бивши) Ч..
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 от ГПК касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 279/15.07.2010 год. по гр.дело № 529/2009 год. на първо гражданско отделение е свързано с въпроса: дарение, направено по време на брака на единия съпруг, означава ли трансформация на лично имущество като е прието, че оборването на презумцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от съпруга, който се позовава на нея;
Решение № 94/10.05.2010 год. по гр.дело № 1258/2009 год. на същото отделение се отнася до въпроса за доказателствените средства, допустими за установяване на трансформация на лични средства и оборване презумцията на чл.19, ал.3 от СК(отм.) за съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака;
Решение № 727/23.11.2010 год. по гр.дело № 978/2010 год. на четвърто гражданско отделение касае искове по чл.21, ал.1 от СК от 1985 год.(отм.).
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски за настоящото производство в размер на сумата 400 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 417/29.10.2015 год., постановено по в.гр.дело № 1452/2015 год. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. П. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.58 да заплати на Ч. Д. Ч. ЕГН[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.2, ап.7 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 400/четиристотин/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ