4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр.София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2115 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Лизинг” ЕАД, гр.София срещу решение № 318/23.04.2018г., постановено по т.д.№ 407/2018г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 437/28.01.2015г. по гр.д.№ 9663/2014г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Холидей шоп” ООД, гр. Варна иск за признаване за установено, че последният дължи сумата от 12677,28 евро, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски с падежи в периода от 27.10.2010г. до 27.03.2012г., дължими по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 89253/27.07.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4195/2014г. на Варненския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът „Холидей шоп” ООД оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 576/06.07.2015г. по т.д.№ 772/2015г. на Варненския окръжен съд с решение № 3/09.03.2018г. по т.д.№ 2930/2017г. на ВКС, ІІ т.о.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за финансов лизинг на 27.07.2009г. на лек автомобил марка „BMW”. Автомобилът е бил предаден от лизингодателя на лизингополучателя, но на 21.12.2009г. е задържан от органите на МВР във връзка с образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345,, б.”а”, ал.1 НК за подправяне на идентификационния номер на рамата. Спорният по делото въпрос е как следва да се разпредели рискът между страните по договора за финансов лизинг след изземване на лизинговата вещ във връзка с установената манипулация по рамата на МПК, извършването на която не може да се вмени във вина на някоя от страните. Решението на този въпрос е основано на влязлото в сила решение № 49/26.06.2017г. по т.д.№ 89/2016г. на ВКС, ІІ т.о., което е постановено между същите страни, с което е уважен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на „Холидей шоп” ООД срещу „УниКредит Лизинг” ЕАД за заплащане на сумата от 62664,01 лв., дадена на отпаднало основание – разваляне по право на договора за лизинг от 27.07.2009г. В решението на ВКС е прието, че предоставянето на лек автомобил с подправен идентификационен номер на рамата преди сключване на договора за финансов лизинг съставлява основание за прекратяване на договора по право по чл.89, ал.1 ЗЗД. С осъщественото отнемане на лизинговия автомобил от МВР на 21.12.2009г. след тази дата лизингополучателят не дължи лизинговите вноски поради прекратяване на договора по право. Въз основа на това решение в производството по чл.303, ал.1, т.4 ГПК ВКС е отменил решението, постановено по въззивната жалба, и е върнал делото за ново разглеждане. В отменителното решение е прието за правилно решение № 49/26.06.2017г. по т.д.№ 89/2016г. на ВКС, поради което въззивният съд се е позовал на формираната сила на пресъдено нещо между страните.
Касаторът поставя въпросите относно тълкуването на разпоредбите за носене на риска по договор за лизинг, за тълкуване на клаузите на договора по правилото на чл.20 ЗЗД и въпроса дали кредитирането на лизингополучателя при договорите за финансов лизинг е само вещево или има и инвестиционен характер. Мотивирано е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с посочване на практика на ВКС, като са заявени и доводи, че неприлагането на релевантните правни норми водело да нарушаване на конституционния принцип за автономия на волята и до ограничаване свободата на договаряне, съответно въпросите били свързани с тълкуване на закона, което ще има за последица разкриване на точния му смисъл.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси не са обуславящи за формиране на решаващите изводи на въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С решение № 3/09.03.2018г. по т.д.№ 2930/2017г. ВКС, ІІ т.о. е приел, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като приложил разрешението на т.5 на Тълкувателно решение №7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, според което фактическият състав на отмяната се прилага не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на страните и на предмета по двете съпоставяни производства, но и когато по различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието да обяви за правилно решение № 49/26.06.2017г. по т.д.№ 89/2016г. е изведено от състава на ВКС, ІІ т.о. от приетия за законосъобразен правен извод, че с отнемане на лизинговия обект от МВР във връзка с разследване на подправяне на идентификационен номер на процесния автомобил, договорът за финансов лизинг № 89253/27.07.2009г. се прекратява по право съгласно чл.89, ал.1 ЗЗД и от тази дата лизингополучателят не дължи плащане на лизинговите вноски. Противоречието на първоначално поставеното въззивно решение по настоящия спор с посоченото от ВКС за правилно влязло в сила решение е изведено от нарушение на материалния закон, а именно на нормата на чл.89, ал.1 ЗЗД.
В хипотезата на отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК по силата на чл.307, ал.4 ГПК ВКС отменя неправилното решение. С прилагане на разрешението по т.5 на ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд за постановяване на решение по спора за дължимостта на лизинговите вноски за периода от 27.10.2010г. до 27.03.2012г. В решение № 49/26.06.2017г. по т.д.№ 89/2016г. ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл по спор относно вземания за лизингови вноски до 27.10.2010г. и съответно с отмяната на неправилното решение по чл.307, ал.4 ГПК не е разрешен спорът за вземанията след тази дата. В случая правният въпрос, включен в предмета на двете дела, по който се формира сила на пресъдено нещо, е идентичен и с обявяването за правилно на едното от решенията, въззивният съд по отмененото решение следва при произнасянето по спора да зачете влязлото в сила решение и да приложи последиците от формираната сила на пресъдено нещо. Това е въпросът, който е от значение за изводите на въззивния съд при новото разглеждане на делото. В този смисъл поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към съществуване на вземането за лизингови вноски, но за период след като договорът е прекратен по право на основание чл.89, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд не следва да обсъжда тези въпроси при новото разглеждане на делото след отмяната на неправилното решение. Касационното обжалване не се допуска поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 1700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2018г. и разписка от 01..08.2018г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 318/23.04.2018г., постановено по т.д.№ 407/2018г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг” ЕАД, гр.София, бул.”Гюешево” № 14 да заплати на „Холидей шоп” ООД, гр. Варна, бул.”Цар Освободител” № 60, ет.2, ап.5 сумата от 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.