О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 06.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 687/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б., приподписана от адв. В. Л. – назначен за служебен защитник, против определение № 3179/13.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4500/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.09.2015 г. по гр.д. № 798/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение и се иска неговата отмяна.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което са формулирани следните въпроси: 1/ „Използването в отделни пасажи на уличен регистър на речта може ли да бъде основание за прекратяване на дело и връщане на исковата молба?“; 2/ „Излагане в насипно състояние на фактическата обстановка може ли да бъде основание за прекратяване на дело и връщане на исковата молба или сезираният съд следва да направи изправителен прочит на исковата молба и в доклада си по делото да посочи съответния спор и фактите в тяхната хронология?“; 3/ „При частната жалба решаващата инстанция обвързана ли е само с посочените от жалещия се нередности на разпореждането или определенията, които преграждат по-нататъшния път на делото, или следва да провери изцяло тяхната, на тези актове законосъобразност и обоснованост?“. Наведени са и доводи, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ без да излага конкретни съображения защо повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, поради което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Частната касационната жалба е подадена по пощата на 11.04.2016 г. – преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Пред Окръжен съд – София е предявена искова молба от К. И. Б. против Върховния касационен съд на Република България с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди. С разпореждане от 25.08.2015 г. съдът е констатирал, че с подадената искова молба не се търси съдействие за защита на лични и имуществени права, а се цели поругаване на народа, на органи на съдебната власт и отделни съдии. Поради това са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираната нередовност и да представи искова молба, която да не съдържа обидни изрази и квалификации. Освен това конкретно е указано да се уточнят претенциите за имуществени и неимуществени вреди, като се уточни дали претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 400 000 лв. произтича от размера на цената на иска, предявен по гр.д. № 29/2013 г. по описа на Софийски градски съд и дали се основава на твърдението, че ако не е било прекратено посоченото дело, ответникът Камара на Частните съдебни изпълнители е щял да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума от 400 000 лв., както и да се посочи основанието на претенцията за неимуществени вреди – дали е определение № 751/17.10.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4946/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. или е друго действие или акт на ответника, от което ищецът е понесъл унижение и накърняване на достойнството. Дадени са указани да се представи и препис за ответника. Ищецът е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените му указания. В срок К. И. Б. е подал „уведомление“ от 25.09.2015 г., в което е заявил, че „няма намерение да изменя текста на исковата молба“, както и че „точно и ясно е посочил основанието за подаването на исковата молба“. Първоинстанционният съд е приел, че констатираните нередовности не са отстранени и е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Софийски апелативен съд е сезиран с частна жалба против първоинстанционното определение. Действайки като въззивна инстанция е приел, че частната жалба е неоснователна, тъй като указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени и като е върната исковата молба правилно е приложен процесуалният закон – чл. 129, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. За да постанови атакуваното определение въззивният съд е съобразил, че дадените указания от първоинстанционния съд по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба, подадена от К. И. Б. против Върховния касационен съд, не са изпълнени. Крайното му е разрешение е обусловено от извода за правилното приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Посочено е, че освен дадените указания за уточняване на претенциите на ищеца е указано и да се представи искова молба без обидни изрази и квалификации. Констатирана е липсата на уточнение на исковите претенции. В чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е предвидено изискване исковата молба да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск съставляват основанието на иска. Правната квалификация на претенциите на ищеца е задължение на съда. В случай, че от съдържанието на исковата молба съдът не може да установи какви са претенциите на ищеца поради недостатъчна яснота и противоречия , съдът е длъжен да даде съответните указания. Поставените въпроси не са обусловили крайната воля на съда. Софийски апелативен съд не е счел, че основанието за връщане на исковата молба е употребата на обидни и нецензурирани изрази от страна на ищеца, а неотстраняването на констатирани нередовности чрез уточнение на исковите претенции. Дадени са конкретни указания за уточнение на исковете, които не са изпълнени и поради това е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Вторият въпрос се отнася до правилността на постановеното определение. В настоящото производство касационният съд би извършил проверка на дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности едва в случай, че допусне до касационно обжалване атакуваното определение. Не е допустимо в този етап на производството да се преценява дали първоинстанционният съд е действал законосъобразно с оглед съдържанието на исковата молба. Третият въпрос също не е правно разрешаван в обжалваното определение. За да се произнесе Софийски апелативен съд е бил сезиран с частна жалба срещу постановеното определение на първоинстанционния съд, разгледал е обосновано оплакванията на касатора във връзка с правилността и законосъобразността на действията на съда. Липсата на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна, за да се обоснове недопускане на касационно обжалване на въззивното определение. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че липсва обосноваване и на което и да е от предвидените задължителни кумулативни специални основания. Твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не е достатъчно да обуслови наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същата следва да бъде обоснована с аргументирани съображения какво налага промяна в съдебната практика или как липсата на такава се отразява на развитието на обществените отношения.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3179/13.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4500/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: