6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 51 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. В. Т., чрез адвокат И. И., срещу въззивно решение № 6110/25.08.2017 г. на Софийския градски съд (СГС), постановено по в. гр. д. № 5727/2015 г. в частта, с която е предвиден преходен период за осъществяване мерките за лични отношения между него е детето Г., в който те да се извършват под контрол на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, вкл. и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето).
Касаторът твърди неправилност на въззивното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага доводи,че постановените от съда защитни мерки не са подходящи, не са в интерес на детето, а са и неизпълними предвид нормирания работен ден и 5-дневната работна седмица на служителите в дирекциите за социално подпомагане; решението не може да задължи ДСП, която не е страна по делото; не е ясно какво има предвид съда като „място в общността“.
Насрещната страна Ц. Л., чрез адвокат Ж. И., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В касационната жалба се съдържа изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е изменил първоначалния режим на лични отношения на ответника Т. В. Т. с малолетната му дъщеря Г. Т. Т., определен с решение от 01.02.2012 г. по гр.д. № 1355/2011 г. на Ихтиманския районен съд, като постановил бащата да вижда и взема детето си, както следва: 1/ всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10 до 18 часа, като за първите шест месеца, считано от влизане на въззивното решение в сила, контактите им се осъществяват под контрола на социален работник от компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти на контактите на детето с бащата; 2/ за следващите два месеца, след изтичане на този шестмесечен период – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 18 часа, самостоятелно, но без преспиване в дома на бащата; 3/ след изтичане на определения шестмесечен срок на защитни мерки и двумесечен преходен период – съобразно режима на лични отношения, определен с решение от 01.02.2012 г., постановено по гражданско дело № 1355 по описа за 2011 г. на Ихтиманския районен съд, влязло в сила на 01.02.2012 г.
За да постанови този резултат, Софийски градски съд установил, че бракът между Ц. Д. Л.-К. и Т. В. Т. е прекратен с развод по реда на чл. 50 от СК, като правата над малолетната им дъщеря Г. са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Същият е трудно изпълним, като създава напрежение и разстройва детето, тъй като майката препятства контактите между бащата и детето; бащата търси съдействие от социалните служби, заети с опазване интересите на децата, за разрешаване на проблема.
Установено е също така, че бащата и неговото обкръжение не влияят негативно на детето. Твърденията на майката за агресивни прояви към нея и близките й, включително в присъствието на малолетната им дъщеря, са неверни и само създават дискомфорт и напрежение у детето, което решително не е в негов интерес.
Въз основа на заключение по съдебна експертиза, съдът приел, че бащата е емоционално и психически стабилен, с изграден характер и развита социална интелигентност, загрижен за развитието и образованието на дъщеря си. При малолетната се наблюдава начална фаза на синдром на родителско отчуждаване, който е преодолим чрез психологическа подкрепа и фамилна медиация, насочени към възстановяване на нормалната комуникация между двамата родители в интерес на детето, както и на емоционалната връзка между бащата и детето. Съдът приел, че е необходимо да се предприемат мерки, които да подпомогнат детето да нормализира контактите с бащата и изграждане отношения на близост и доверие помежду им.
В тази връзка, съдът отчел, че е нужен преходен период, в който да се възстановят връзките между бащата и детето, доверието в общуването, без намеса на майката, със съдействие на специалисти, които да подпомогнат детето и да ограничат стреса относно „принудата“ да осъществява лични контакти с бащата. Съдът намерил, че в шестмесечен срок срещите следва да се осъществяват в присъствие на социален работник или друг специалист, посочен от ДСП, за да се преодолее тревожността на детето от раздялата с майката и приемане на бащата. Съдът е приел, с оглед преследваната цел, че поведението на майката изключва възможността тя да присъства при контактите на бащата с детето.
Касаторът Т. В. Т. обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси:
Следва ли решението в частта за постановените защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК да бъде практическо осъществимо и да може да бъде принудително изпълнено по реда и със способите, предвидени в ГПК; може ли съдебното решение да създава конкретни задължения за трето лице – Дирекция „Социално подпомагане“, което не е конституирано като такова в процеса, а участва в него по силата на специален закон, без да ясно в какво точно качество; може ли режимът на лични контакти да е изцяло зависим от поведението на това трето лице; какви са последиците, ако решението не бъде изпълнено от третото лице – в случая ДСП.
Относно поставените въпроси касаторът поддържа допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ред. до измененията – ДВ, бр.86 от 2017 г.)
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Няма никакво съмнение, че по силата на чл. 59, ал. 8 СК съдът, при определяне мерките относно упражняването на родителските права, както и режима на личните отношения между децата и родителите, ако намери за необходимо, с оглед интереса на детето, определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението, между които са осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице и на определено място. Извън посочените съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДт, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).
Съдът е в правото да определи лицето, в чието присъствие се осъществяват личните отношения между децата и родителите по своя преценка и няма никакво съмнение, че това може да е и служител на ДСП, съответно друг специалист, определен след консултация с ДСП. Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (З.), към който препраща ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва „социална работа“ – професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността.
Няма никакво съмнение, че контролът, възлаган на социалния работник от компетентната ДСП при осъществяване на срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с предоставянето на социалната услуга, постигане целите, преследвани с определените от съда мерки, което налага изготвяна на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите (относно изясняване на понятията „индивидуална оценка“ и „индивидуален план“ – пар. 1 ДР З.). Тази индивидуална работа на специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, налага възлагане на участие на ДСП с решението по чл. 59, ал. 2 СК в по-обща рамка.
Няма никакво съмнение, че ДСП не е страна по спора по чл. 59, ал. 2 СК, въпреки, че при условията по чл. 59, ал. 9 може да поиска от съда промяна на определените мерки. Това, че не е обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, не значи, че не е задължена да изпълни съдебното разпореждане. Съдът изрично не е посочил в своя съдебен акт, но след влизането му в сила, след като има предписания, отнасящи се до ДСП, препис от него се изпраща до компетентната ДСП; страните също, с оглед изпълнение на съдебното решение, следва да уведомят компетентната ДСП.
Родителите са длъжни да се съобразят с постановеното от съда, което изисква да окажат максимално съдействие на ДСП. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че те са длъжни да изпълняват предприетите закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59,ал. 8 СК. При отказ за сътрудничество от страна на родител, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ може да издаде и задължително предписание, а при необходимост и да сезира съда по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на дирекции „Социално подпомагане“ при изпълнение на служебните им задължения.
Тези несъмнени положения по тълкуване на СК, ЗЗДт и З. във връзка с решението по чл. 59, ал. 2 СК и неговото изпълнение, когато има предписани мерки по ал. 8, са трайно приложими в съдебната практика. Още при действието на СК от 1986 г. (отм.), съдилищата, позовавайки се на специалния ЗЗДт и на правото си да определят и други „подходящи“ мерки във връзка с режима на лични отношения на дете с родител след развод или при определяне на местоживеене, постановяват, когато са намирали за необходимо за защита интереса на детето, осъществяването на личните отношения да се извършва в присъствие на социален работник или друго подходящо лице, определено със съдействието на ДСП. Тази практика намери своето логично продължение и при действието на СК от 2009 г. Какъв размер възнаграждения получават социалните работници, както и необходимостта от предоставянето на социалната услуга в почивни дни, са обстоятелства без значение при избора на лице по чл. 59, ал. 8 СК; те не правят и невъзможно изпълнението на съдебното предписание.
В заключение, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Съдът не установи и наличие на други основания, непосочени от касатора, имащи отношение към валидността, допустимостта и законосъобразността на решението, преценена с оглед интереса на децата.
Предвид характера на спора, а и данните за признаци на синдром на отчуждаване на детето от бащата, интересът на детето налага най-бързо разрешаване на спора с влязло в сила решение и изпълнението му.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 6110/25.08.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 5727/2015 г. в частта, с която е предвиден преходен период за осъществяване мерките за лични отношения между него е детето Г., в който те да се извършват под контрол на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, вкл. и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: