О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 04.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1126 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. П. Т. против решение № 1* от 22.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение № 316 от 29.01.2008 г. по гр.д. № 4* от 2005 г. на Районен съд В. и е постановено друго за допускане на съдебна делба, като е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ издаденият в полза на Г. П. Т. констативен нотариален акт № 164 от 22.03.2005 г., т.ІІ, рег. № 2* д. № 359/2005 г. на нотариус № 147 в частта за горницата над 1/5 ид.ч. до пълния обем признати с акта права.
Ответниците по касационната жалба П. Ж. П., Я. М. Ж., Т. М. Н., Й. П. С. , Я. И. Т., П. С. Т., В. С. Й. , С. С. П. и И. С. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а Ж. А. С., „К” Е. , гр. В., „Б” ООД, гр. В. и Е. Д. Т. не са изразили становище.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1992 г. на наследниците на П. Г. Т. , като възражението на Г. П. Т., че е придобил собствеността по давностно владение от 1992 г. е счетено за неоснователно и делбата е допусната между наследниците на П. Т. , а за два от имотите /с които Г. Т. се е разпоредил чрез договори за покупко-продажба/ – между наследниците на П. Т. и приобретателите на правата на Г. Т.
Касаторът поддържа, че въззивното решение не съответства на трайната съдебна практика по приложението на чл.101 ГПК /отм./ за значението на незаверените копия от документи /основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, противоречи на ТР № 1/2004 г. по приложението на нормата на чл.76 от ЗН и процесуалната легитимация на страните в производството за съдебна делба /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и е налице произнасяне по значим процесуално правен въпрос за страните в делбеното производство при наличие на разпореждане с недвижим имот и съотношението във времето на исковете за делба и тези по чл.76 от ЗН /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Поставените въпроси са извън предмета на настоящото съдебно производство. Въззивният съд е основал изводите си на писмени документи, представени в копия, съдържащи заверка за верността им с оригинала, а обстоятелството, че при деловодната обработка на делото към същото е пришито копие от молбата от 12.05.2006 г. и от приложените към нея нотариални актове /стр.75-81 от първоинстанционното производство/, а оригиналната молба и копията от документите със заверка за верността с оригинала е приложена непришита към делото, е извън приложното поле на чл.101 от ГПК.
По делото не е бил предявен иск или възражение по чл.76 ЗН. Ищците П. Ж. П., Я. М. Ж., Т. М. Н. и Й. П. С. изрично са поискали делбата на имотите, с които са извършени разпоредителни сделки да се извърши с приобретателите по тези сделки. Позоваването на относителната недействителност по чл.76 ЗН във въззивната жалба на Й. П. С. , не съставлява сезиране на съда, тъй като ищцата е заявила становището си, че зачита извършените разпоредителни сделки и съответно между кои страни следва да се допусне делбата на тези имоти, а следователно при подаването на въззивната си жалба не е разполагала с процесуална възможност да въведе спор по чл.76 ЗН под формата на възражение.
По третия поставен въпрос са налице задължителни за съдилищата указания по приложение на закона в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, а съответно е неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: