О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 108
София, 26.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари……………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1630/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
„Б” ЕООД, гр. П., чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 1* от 6.07.2009 година по гр.д. N 523/2009 година на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 179 от 6.11.2008г. по гр.д. № 3922/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е отменено уволнението на Г. А. А. от гр. П., извършено на основание чл.325, т.9 КТ, работникът е възстановен на работа и е присъдено съответно обезщетение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Г. А. А. от гр. П. не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В допълнителна касационна жалба, депозирана след оставяне на касационна жалба без движение и във връзка с дадени указания за отстраняване на нередовности в нея, касаторът е формулирал следния въпрос: Трябва ли работодателят да променя трудовите функции на длъжността, определена за заемане от трудоустроени лица, за да я пригоди до изискванията за здравословното състояние на лицето, което се нуждае от трудоустрояване и до каква степен е длъжен да прави това, както и налице ли са изисквания да преквалифицира трудоустроения, за да го направи пригоден за други длъжности, определени за заемане от трудоустроени лица? Посочено е, че той трябва да се разгледа в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по конкретното дело е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва обективна правна уредба. Приложено е решение №666/9.04.2006г. по гр.д. № 2473/2003г. на ВКС и решение от 6.12.2007г. по кас. гр.д. № 400/2007г. на Софийския апелативен съд.
Приложените съдебни решения на Върховния касационен съд и Софийския апелативен съд могат да се квалифицират като искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсва позоваване на задължителна практика на ВКС. Те, обаче, са постановени при друга фактическа обстановка – обжалвано /невлязло в сила/ решение на ТЕЛК и липса на квалификация от страна на трудоустроения работник да изпълнява други свободни длъжности, включително и незаетите такива, определени за трудоустроени лица/. Необосновано е твърдението на касатора, че въззивното решение съдържа изводи, които са в разрез с тях, нито от съдържанието им може да се извлече довод за противоречива практика по някой въпрос. Решителните мотиви на въззивния съд за уважаването на главния иск са свързани с липсата на доказателства за изпълнение на втория елемент от състава на чл.325, т.9 КТ, а именно – в предприятието да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя и той да е отказал да я заеме. Обосновката е свързана с доказателствената тежест на работодателя и данните от заключенито на в.л. Минкова, че от общо 56 работни места за трудоустроени, 32 са заети от здрави лица, както и че на работника са предложени само длъжностите „управител на склад” и „снабдител, доставчик”, които не са подходящи за здравето му. Липсват данни какви са останалите длъжности за трудоустроени, които са свободни или заети от здрави лица, предложени ли са на ищеца и може ли той да ги изпълнява. Практиката на ВКС по приложението на чл.325, т.9 КТ е последователна в смисъл, че задължение на работодателя е да установи законността на уволнението, която в случая зависи от наличието на два елемента, както е посочил и въззивния съд – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудостособност, или поради здравни противопоказания, както и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Други задължения, включително посочените в питането, работодателят няма.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 6.07.2009 година по гр.д. N 523/2009 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.