О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 108
София, 11.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари…………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 4782/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. С. С. от гр. В., чрез пълномощника си адв. И от ВАК, е подал касационна жалба срещу решение № 318 от 31.03.2008 година по гр.д. N 1176/2007 година на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 970 от 3.04.07г. по гр.д. № 2044/06г. на Варненския районен съд, и е отхвърлен иска на касатора срещу Г. Г. Г. , Ж. Т. Г. , Д. В. Д. и Н. Х. Д. , всички от с. Т., обл. Варна, за разпределяне на ползването на съсобствено дворно място с площ от 1480 кв.м. в с. Т., Варненско – иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ответниците Г. Г. Г. и Ж. Т. Г. , оспорва жалбата в писмен отговор. Излага съображения за липса на основание за допускане на касационно разглеждане поради това, че не са формулирани съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, както и не е обосновано наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани съществените въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържа довод за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – чл.291, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е, че в разрез с практиката на Върховния касационен съд възиивната инстанция е приела, че решението на мнозинството, взето по повод управлението на общата вещ, не може да се преценява по отношение на неговата целесъобразност и настоява именно такава преценка да бъде осъществена от съда.
Лаконичното изложение и приложеното съдебно решение може да се определи като искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. То е неоснователно, защото няма противоречива практика на съдилищата по формулираното по-горе оплакване. Правилно е приетото, че съдът може да се намеси по реда на чл.32, ал.2 ЗС и да ревизира решение на мнозинството само ако то “е вредно за общата вещ”. Целесъобразността на взетото решение е извън прерогативите на съда, защото той не може да бъде управител на съсобственото имущество, съответно нецелесъобразното решение не може да се приравни на вредно за веща решение, което налага вземане на необходимите мерки от съда. Представеното решение на състав на ВКС има предвид преценка на целесъобразността при липса на формирано мнозинство относно ползването на общата вещ, тъй като в този случай съдебното решение замества волята на съсобствениците.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 318 от 31.03.2008 година по гр.д. N 1176/2007 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.