О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 108
София, 26.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 560/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. “К”, с. К., община Н. срещу решение № 45 от 09.04.2008 г. по т. д. № 56/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 146 от 18.01.2008 г. по гр. д. № 438/2007 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Е. “Н”, с. С., община Н. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като кооперацията-касатор е осъдена да му заплати сумата 26 700 лв. – неустойка по чл. 3.4. от договор за наем на почивна станция в гр. Н. от 10.06.1998г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се иска обезсилване на акта и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изпълнение на изрично дадените му указания с разпореждане № 125 от 25.07.2008 г. на Бургаски апелативен съд, с допълнителна молба от 07.08.2008 г. касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се е позовал на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По-конкретно, твърди, че във въззивното решение липсва обсъждане на релевираните доводи и възражения във връзка с допустимостта на първоинстанционното решение, предвид произнасянето на съда по непредявен иск, както и на доводите по съществото на спора, което е в противоречие с трайната практика на Върховен касационен съд. Поддържа също, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Е. “Н”, с. С., община Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд решение, както и че депозираната срещу него жалба е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмен отговор от 30.06.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допустимост на касационното обжалване.
За да остави в сила решението на Сливенски окръжен съд по гр. д. № 438/2007 г., въззивният съд е споделил изцяло извода, че е налице неизпълнение на поетото от страна на П. “К”, с. К. задължение по чл. 3.4. от сключения между страните договор за наем от 10.06.1998 г. за учредяване право на надстрояване на четвърти и пети етаж върху наетата почивна станция, което ангажира отговорността на наемодателя за заплащане на уговорената в същия член неустойка.
Като неоснователно, решаващият състав е счел основното оплакване във въззивната жалба – за недопустимост на първоинстанционното решение, предвид произнасянето по непредявен иск, като е счел, че макар петитумът на исковата молба да не е прецизен, с оглед изложените в нея обстоятелства, претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за заплащане на неустойка по реда на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както именно е приел и Сливенски окръжен съд.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретно съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. Изложението като цяло представлява повторение на оплакванията за недопустимост и неправилност на решението, развити в касационната жалба, а не обосновава наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Единственият въпрос, за който по тълкувателен път би могло да се счете, че се поставя като съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е процесуалноправният въпрос за определяне основанието на предявения иск.
По отношение на този въпрос обаче не са осъществени визираните от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване. От една страна, липсва конкретно посочване както на трайната практика на Върховен касационен съд, на която касаторът се позовава, така и на противоречива практика на съдилищата изобщо, касаеща определяне основанието на предявения иск. Оттук и изводът, че не са налице изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
От друга страна, не може да се счете, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доколкото определянето на основанието на предявения иск е процесуален въпрос, по който нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува противоречие, както и предвид изобилието от решения на Върховен касационен съд, в които се посочва ясно и недвусмислено, че квалификацията на иска е обусловена от изложените от ищеца обстоятелства и че определянето й е в компетентността единствено на съда, настоящият състав намира, че не е налице и третото основание за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 45 от 09.04.2008 г. по т. д. № 56/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: