О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
София. 23.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 827/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. П. от гр. И., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ”в” състав, постановено на 06.06.2008 г. по гр.д. № 3533/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 49 състав от 06.08.2007 г. по гр.д. № 10336/2006 г. С посоченото решение са уважени предявените от ЗПАД”Д” искове с правно основание чл.402, ал.1/отм./ ТЗ за сумата 1050 лв., представляваща изплатено по застраховка „А”, полица № 420105011000097/28.02.2005 г., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 06.05.2006 г. и за сумата 31.70 лв. – мораторна лихва за периода от 06.02.2006 г. до 05.05.2006 г.
Ксаторът счита решението за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила. С допълнителна молба е уточнено, че се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че същественият процесуалноправен въпрос, свързан със зачитане на доказателствената сила на оспорения протокол за ПТП и неизключването му от доказателствения материал по спора, независимо от констатирана добавка по отношение описанието на вредите на застрахования при ищеца автомобил, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а от друга страна е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът се позовава на решение № 770 от 18.11.1985 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 1* от 14.12.2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът по касация – ЗПАД”З” не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, свързани с приложното поле по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Софийския градски съд решение е прието, че са налице елементите от фактическия състав на регресното право на застрахователя по чл.402/отм./ ТЗ, поради което следва да се ангажира гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на т.автомобил. По отношение вида и характера на вредите, нанесени на застрахования при ищеца автомобил и съответно по отношение размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил не само изисканият от СД”П” ПП – КАТ препис от протокол за ПТП № 772837/05.12.2005 г. , но и неоспорената автотехническа експертиза и доказателствата по образуваната пред застрахователя щета.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос, който е от значение за правилността на решението, е свързан със служебното задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършени процесуални действия на касатора/ищец/, в рамките на откритото производство по оспорване на съставения протокол за ПТП в частта, относно описаните видими щети на МПС. По този въпрос въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС по приложението на чл.142 и чл.154 във вр. с чл.101 ГПК/отм./, нито от правомощията си на съд по съществото на спора, съгласно т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Приложените по делото решения са неотносими, тъй като първото от тях касае оспорването на частни свидетелствуващи документи, а в съобразителната част на второто решение изрично е отчетена неотносимостта на искането за откриване на производство по оспорване на документи, съдържащи прибавки, предвид ненадлежно заявени с исковата молба основания за нищожност на сделката, с които е свързано искането по чл.154 ГПК/отм./
Не може да се счете за основателно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от бланкетното позоваване на това основание, тълкуването и прилагането на чл.142 ГПК/отм./ и зачитането на материалната доказателствена сила на протоколите за ПТП във връзка с предпоставките за отговорността на застрахователя и съответно елементите от фактическия състав на регресния иск по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ, не поражда никакви съмнения и затова не следва да се допуска разглеждането по същество на сезиращата ВКС жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на постановеното на 06.06.2008 г. решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ”в” състав, по гр.д. № 3533/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: