О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1907 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. Т. И., чрез адв. И. В. срещу решение № 2080/11.11.2013 г. по гр.дело № 2927/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2935/08.04.2013 г. по гр.дело № 861/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ от жалбоподателя срещу Прокуратура на РБългария е отхвърлен над сумата 18 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя в обжалваната част на въззивното решение липсват мотиви за основанието, поради което съдът е отхвърлил че са му причинени неимуществените вреди, представляващи негативното засягане на политическата му кариера, ограничаване на перспективите за работа, изпадане в изолация, необходимост да отделя продължително време за участие в различните процедури и за организиране на защитата си, продължаващо негативно отражение на наказателното производство върху жалбоподателя. В нарушение на процесуалните правила съдът е игнорирал доказателствата, установяващи тези вреди и не е обсъдил доводите на жалбоподателя. Твърди, че нарушението на материалния закон се изразява в нарушение разпоредбите на чл.52 ЗЗД – размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е определен от съда по справедливост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, решен в противоречие с практиката на ВС – т.II ППВС № 4/23.12.1968 г., 2. –че не съществува единно становище на съдилищата относно това какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив. Въпросът е обоснован със съпоставката на обжалваното решение с решение № 1188/06.07.2011 г. по гр.дело № 453/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което за малко по-продължително наказателно производство срещу лица, които не са задържани под стража и под домашен арест и на които не е възпрепятствана политическата кариера е присъдено значително по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди, решаван противоречиво от съдилищата и решен в противоречие с практиката на ВКС.
Срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на иска с пр.осн.чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца И. Т. И. и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на същият иск за претърпени неимуществени вреди за сумата 8000 лв. и в отхвърлената част на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди 1000 лв. и е присъдено обезщетение в полза на ищеца и сумата 8 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане, както и му е присъдено обезщетение 1000 лв. за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане е подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя-ответник присъдения размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от воденото срещу него незаконно наказателно производство е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от него, че при определяне на този размер съдът е нарушил принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. Твърди също, че съдът не е изложил мотиви относно наличието на причинно следствена връзка между всички установени по делото обстоятелства и причинените вреди и не е посочил значението на всяко едно от тях по отношение на размера на обезщетението.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. за определяне на неимуществените вреди, което съдът следва да извърши след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС – т.II от ППВС № 4/68 г., 2. за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.3 и т.11 от т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, 3. за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, 4. относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и решение на Софийски апелативен съд.
Ищецът И. И., чрез адв.И. В. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника и за неоснователност на жалбата по същество.
Жалбоподателят-ответник Прокуратура на РБългария не е изразил становище по касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ, и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че с постановление от 25.03.2008 г. на СВОП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 387,ал.2, вр.ал.1 НК и по чл. 357,ал.2,вр.ал.1 НК. С постановление от същата дата на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа”. На 27.03.2008 г. е внесено искане от Прокурор при Софийска военноокръжна прокуратура до Софийски военен съд за налагане мярка за неотклонение по отношение на ищеца „домашен арест”. С определение от 27.03.2008 г. на Софийски военен съд по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест”. С постановление за изменение на мярка за неотклонение от 02.04.2008 г. на В. мярката за неотклонение на ищеца е изменена от „домашен арест” в „подписка”. Прието е, че от приложеното дело, съхранявано при особен режим – секретно ДП № III-06/2008 г. по описа на СВОП е установено, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство.
Прието е, че с постановление на СВОП от 12.06.2009 г. воденото срещу ищеца И. досъдебно производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2 НПК – поради недоказано участие на ищеца в твърдяното престъпление. С определение от 01.07.2009 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 27.08.2009 г. постановлението на СВОП за прекратяване на досъдебното производство е изменено относно основанието за прекратяване – чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК – деянието не съставлява престъпление.
Като е взел предвид установените по делото факти съдът е приел, че в случая е установен фактическия състав на чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за действията на Прокуратурата като правозащитен орган, които се изразяват в незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление като образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление. По отношение на ищеца е взета и мярка за неотклонение в хода на наказателното производство „задържане под стража със срок до 72 часа”, впоследствие е взета мярка за неотклонение „домашен арест”. Прието е, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, че отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна – че последната отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Приел е, че държавата отговаря чрез органите от чиито наказателни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая според въззивния сд вредите са причинени от незаконни действия и актове на Прокуратурата на РБългария, тъй като ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, срещу него е образувано досъдебно производство, което е прекратено, тъй като деянието не е престъпление.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е приел, че съобразно чл.4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, че обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение, съответно задържане за извършено престъпление и претърпените вреди. Прието е, че от събраните по делото доказателства е установено, че като последица от незаконното обвинение, съответно взетата мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа” и взетата мярка за неотклонение „домашен арест”, която е за кратък период от време – същата е заменена с „подписка” ищецът е претърпял неимуществени вреди. Според въззивния съд неимуществените вреди се изразяват в накърняване на честта и достойнството му, изживяния стрес и притеснение за период около една година. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел е прието, че като последица от воденото срещу ищеца досъдебно производство последният е бил травмиран от начина, по който е извършено претърсването на жилищата му, че е преживял болезнено наложената мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часка” и впоследствие „домашен арест”, че е бил депресиран и угнетен. Прието е, че ищецът е бил притеснен и от публикациите в пресата, че е изпитвал тревожност за репутацията и професионалното си развитие, съответно и за негативните изживявания на своите близки. Въззивният съд е взел предвид периода на проведеното досъдебно производство, тежестта на обвинението, постът , който е заемал ищеца в МВР, отзвукът на този факт в публичното пространство – многобройните публикации в преса и др.медии, и сред близките му. Прието е, че ищецът е изпитвал негативни емоции, поради факта, че името му е опетнено сред неговите подчинени. Прието е, че с оглед на тези обстоятелства, съответно общественият критерий за справедливост и съдебната практика сумата 18 000 лв. ще обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди. Прието е, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата 18 000 лв., заедно със законната лихва от 27.08.2009 г. В останалата част до пълния размер от сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди съдът е приел искът за неоснователен.
Въззивният съд е приел, че е основателен и искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното производство. Прието е, че на обезщетяване подлежат действително причинените вреди, че претърпените имуществени вреди от ищеца са доказани, поради което съдът е направил извода за основателност на този иск в размер на сумата 1000 лв., заедно със законната лихва от 27.08.2009 г. до изплащането.
По правните въпроси, формулирани от ищеца И. И.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС. В настоящият случай съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца неимуществени вреди. Взел е предвид преживяния стрес от ищеца за периода на воденото досъдебно производство срещу него, притеснението от извършваните процесуални действия в хода на това производство, изпитаната тревожост за репутацията и професионалното си развитие, притесненията за негативните изживявания, предизвикани от образуваното досъдебно производство сред близките му, негативните изживявания за обстоятелството, че името му е опетнено сред неговите подчинени. Съдът е съобразил и установените обстоятелства, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража със срок до 72 часа”, впоследствие заменена с „домашен арест” и периода за който са взети тези мерки. Правните изводи на съда при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и приложение критерия за справедливост, така както е предвидено в чл.52 ЗЗД са съобразени с практиката на ВС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, формулиран в изложението на ищеца. Въпросът касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Последните подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали посочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Дали тези изводи са законосъобразни е предмет на преценка в производството при разглеждане на касационната жалба по същество. Поради това, че поставеният въпрос от жалбоподателя не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По правните въпроси на жалбоподателя-ответник Прокуратура на РБългария:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя за определяне на неимуществените вреди, което съдът следва да извърши след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Правният въпрос по съдържание е идентичен с първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя-ищец, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по съображенията, изложени по-горе.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. С т. решение № 3/22.04.2005 г. по т.гр.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС – т.3 е застъпено становището, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.4 ЗОДОВ, че отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Прието е, че елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона или ако противоречат на материално правно и процесуални норми. Според същото тълкувателно решение държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, че в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Прието е, че ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря, а ако само е допринесъл обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. С т.11 от същото решение е прието, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Застъпено е становището, че в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства – броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невиновен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства съдът е направил решаващите изводи, че в настоящият случай е налице фактическия състав на чл.2,ал.1,т. 1 и т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, чрез ответника по иска за причинените неимуществени вреди на ищеца И. И.. Прието е за установено наличието на причинна връзка между причинените неимуществени вреди и действията на длъжностни лица – прокурори от Прокуратурата на РБългария като правозащитен орган, които са повдигнали обвинение на ищеца за извършени престъпления, посочени по-горе. Следователно не е налице предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя-ответник. Този правен въпрос съдът намира, че не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, изразена в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК. Според т.19 от посоченото тълкувателно решение, която не е загубила сила и при действащия ГПК при въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като преценява самостоятелно събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, че достига до свое собствено решение по отношение на иска, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд, че въззивният съд изготвя собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността му като решаваща. Правният въпрос въззивният съд изцяло е съобразил с посочената практика на ВКС, като е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора, преценявайки събрания доказателствен материал по делото. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по четвъртия правен въпрос, поставен от жалбоподателя. Въпросът за приложение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в случая е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, цитирана от жалбоподателя. При предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с пр. осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ размера на обезщетението се определя от установените по делото факти и обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай.По отношение на критерия за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се съизмеряват според установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. В настоящият случай въззивният съд е преценил всички относими към спора доказателства, свързани с претърпените от ищеца неимуществени вреди, последица от незаконното обвинение и правните изводи не са в противоречие с представените решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и решение на Софийски апелативен съд. Понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка от съда на редица обективно съществуващи обстоятелства при определяне размера на обезщетението. В случая съдът е извършил такава преценка, а дали изводите за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди са обосновани е въпрос по правилността на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК и този въпрос не подлежи на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ответник.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2080/11.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2927/2013 г. на Софийски Апелативен съд по касационна жалба вх. № 14133/18.12.2013 г., подадена от ищеца И. Т. И., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, чрез адв.И. В. и по касационна жалба вх. №12986/26.11.2013 г., подадена от Прокуратура на РБългария, чрез К. А. прокурор в Апелативна прокуратура [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: