О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1080
гр.С., 15.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 809/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Х. С. Х. и Н. М. Х. от[населено място] пазар са подали касационна жалба вх.№ 2954 от 15.04.2010 год. срещу въззивното решение от 15.03.2010 год. по в.гр.дело № 53/2010 год. на Шуменския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 282 от 30.11.2009 год. по гр.дело № 99/2008 год. на Новопазарския районен съд: в частта, с която е отхвърлена претенцията на касаторите срещу А. Т. Н. и Е. Я. Б. по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72,ал.1 ЗС за заплащане равностойността на направените подобрения в собствения на ответниците недвижим имот, представляващ жилищна сграда на един етаж и стопански постройки в дворно място УПИ ІХ-710 в кв.171 по плана на[населено място] пазар, на обща стойност 11 560 лева; в частта, с която е отхвърлено искането по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72, ал.3 ЗС на Х. К. Х. и Н. М. Х. срещу А. Т. Н. и Е. Я. Б. за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията на стойност 11 560 лева и делото е изпратено по подсъдност на Шуменския окръжен съд за разглеждане на претенциите за подобрения и право на задържане съобразно правилата за родовата подсъдност /чл.80, ал.1, б.”б” ГПК-отм./. Касационната жалба е насочена и срещу онази част от въззивното решение, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за уважаване на предявения срещу касаторите насрещен иск за сумата 2 870 лева, представляваща размера на неоснователно обогатяване от ползването на собствения на ответниците А. Т. Н. и Е. Я. Б. недвижим имот, представляващ жилищна сграда на един етаж, построена по одобрен архитектурен план и строително разрешение № 135 от 09.06.1981 год. и стопански постройки в дворно място от 510 кв.м., представляващо парцел ІХ-710 в кв.171 по плана на[населено място] пазар, за периода от 29.04.2003 год. до 29.04.2008 год.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция и за връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на въззивната жалба в неразгледаната й част. Твърди се, че изводът на окръжния съд за родова неподсъдност на първоначалния иск не е съобразен с § 1, ал.1 от ПЗР на ГПК. Касаторите поддържат още и че ако въззивният съд законосъобразно е обезсилил решението на първата инстанция в частта по предявените от тях претенции, следвало да обезсили решението и в частта по отношение на насрещния иск. С оглед на това, правят искане за обезсилване на въззивното решение в частта му по насрещния иск и връщане на делото на окръжния съд за разглеждане по подсъдност на всички предявени по делото искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторите сочат: а/ несъобразяване с разпоредбата на § 1, ал.1 ПЗР на ГПК, съгласно която първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили в районните и окръжните съдилища до влизане в сила на този кодекс, се довършват в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността и б/несъобразяване с чл.104, ал.1 ГПК/отм./ относно подсъдността поради връзка между делата, при която според касаторите, насрещният иск следва подсъдността на първоначалния иск.
Ответницата по касация А. Т. Н. от[населено място], общ.Н. п. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да обезсили решението на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени претенциите, предмет на първоначалната искова молба, подадена на 29.02.2008 год., въззивният съд е приел, че изменението на иска за подобрения чрез увеличение на размера му на 11 560 лева в заседанието на районния съд на 04.12.2008 год., касае спорния предмет и белезите, които обуславят подсъдността, като в съответствие с чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ родовата подсъдност принадлежи на окръжния съд като първа инстанция, който е компетентен да разгледа и акцесорната претенция по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72, ал.3 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегия на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на процесуалноправния въпрос относно допустимостта на постановеното от районния съд решение по осъдителен иск за парично вземане с цена над 10 000 лева.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да е разрешаван противоречиво процесуалноправния въпрос по приложението на чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ в случаите на обективно съединяване на искове чрез предявяване на насрещен иск, поради което липсва основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на § 1, ал.1 от ПЗР на ГПК, както и на чл.104, ал.1 ГПК/отм./, но не са формулирани процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Оплакванията срещу въззивното решение засягат единствено производството по конкретната касационна жалба и допускането на касационно обжалване в случая с нищо не би допринесло за развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в процесуалноправната уредба.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, поради което касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата А. Т. Н. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.03.2010 год. по в.гр.дело № 53/2010 год. на Шуменския окръжен съд по жалба вх.№ 2954 от 15.04.2010 год. на Х. С. Х. и Н. М. Х. от[населено място] пазар.
Осъжда Х. С. Х. и Н. М. Х., и двамата от[населено място] пазар, [улица] да заплатят на А. Т. Н. от[населено място], общ.Н. п. сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/