3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
София,02.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 219 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1594 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1816/2010 година на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение от 15.03.2003 г. по гр.д. № 415/2002 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от М. Х. А. от [населено място] против Р. з.-о. к., [населено място] за признаване незаконността на уволнение, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. В решението е прието за установено, че трудовият договор с ищеца е прекратен при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно писмено изразено съгласие на страните по договора. Прието е, че волеизявлението на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение не е било опорочено – не е установено работодателят да е упражнил върху него психическа принуда, както и че автентичността на подписите на служителя върху предложение вх. № 94-00-681 от 07.12.2001 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение и върху заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. са установени по делото по безсъмнен начин. Преди издаване на заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г., същия ден работодателят е връчил на служителя заповед за дисциплинарно уволнение № РД-09-159. Уволнението, извършено със заповед № РД-09-159 от 07.12.2001 г. е било отменено като незаконно с решение от 07.07.2008 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 415/2002 година.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Х. А. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси: поражда ли действие заповед за уволнение при прекратено с предходна заповед трудово правоотношение; прекратява ли се трудовия договор с достигане на волеизявлението до адресата; следва ли въззивния съд да се съобрази със задължителните указания на касационната инстанция, разрешаването на които е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Приложени са решение № 24 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 5287/2008 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което неизпълнението на указанията на касационната инстанция съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила; решение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 986/2007 г. на Софийски окръжен съд, съгласно което работодателят може да отмени сам заповедта за уволнение преди спорът да бъде отнесен до съда, а правото на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ възниква когато уволнението е признато за незаконно, наличие на подлежаща на обезщетение вреда и връзка между незаконното уволнение е оставането на работника без работа; решение № 1691 от 11.02.2005 г. по гр.д. № 2667/2002 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което работодателят може да отмени по свой почин заповедта за уволнение с писмено изявление, връчено на работника; решение № 1691 от 11.02.2005 г. по гр.д. № 2667/2002 г. и решение № 502 от 15.07.1998 г. по гр.д. № 1484/1997г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, работодателят може да отмени уволнението по свой почин, след което предявяване на иск за защита срещу уволнението е недопустим; решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 668/2004г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което извършеното от работодателя уволнение след прекратяване на трудовото правоотношение с писмено изявление на работника по чл. 327 КТ е незаконно; решение № 1658 от 27.10.2005 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че с налагането на дисциплинарното наказание уволнение трудовото правоотношение се прекратява и не е необходима втора заповед за констатиране на прекратяването; решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр.д. № 617/1998 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което изявлението за прекратяване на трудовия договор поражда действие с достигането му до адресата и решение № 1708 от 13.01.2000 г. по гр.д. № 592/1999 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.).
Ответникът по касационната жалба Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК са основателни предвид повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 335, ал.1 КТ относно действието на заповед за уволнение, издадена от работодателя след прекратяване на трудово правоотношение с предходна заповед.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1594 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1816/2010 година на Пловдивски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: