О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3347/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2382/27.3.2013 г., подадена от К. А. Г. от [населено място], [община], област В., приподписана от процесуалния му представител – адв. М. С., против въззивно решение №71/21.02.2013 г. по гр.д.№865/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №101/28.5.2012 г. по гр.д.№938/2011 г. по описа на Козлодуйския районен съд, ГК, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от К. А. Г. от [населено място], [община], област В., против А. Я. А. от [населено място], област В., обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 10948,65 лева, представляваща половината от продажната цена на апартамент и гараж, която ответникът е следвало да заплати на ищеца, и 4124,23 лева – мораторна лихва за периода от 24.6.2008 г. до 22.8.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 22.8.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната инстанция е приела, че районният съд правилно е анализирал и кредитирал свидетелските показания във връзка с целия събран по делото доказателствен материал, като в подкрепа на извършеното плащане са и показанията на свидетеля А. Г., както и че доказателственият материал е в подкрепа на обективираното в самия нотариален акт, че сумата е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача К. Г. преди сключването на договора. Поради това въззивната инстанция е стигнала до решаващия извод, че е доказано по несъмнен и безспорен начин, че отразеното в нотариалният акт отговаря на истината, било е налице плащане на цената изцяло от купувача на продавача, което е съществен елемент от договора за покупко-продажба по смисъла на чл.183, ал.2 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че е нарушен чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, тъй като обжалваното решение противоречи на съдебната практика – решение №163/18.7.2011 г. по гр.д.№435/2011 г. на ОС – Враца и определение №554/208.2009 г. по т.д.№261/2009 г. на ВКС, като е прието, че са недопустими свидетелски показания за установяване погасяването на установеното с писмен акт парично задължение при изрично заявено несъгласие на ищеца за допускане на свидетели за това обстоятелство. По нататък в изложението се сочи допускане на съществено нарушение при тълкуването на събраните по делото доказателства, тъй като липсата на плащане, като отрицателен факт не подлежи на доказване, а на такова подлежи извършеното плащане, каквото по настоящото делото не е доказано. Твърди се също така, че частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти и той не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. Излага се също така, че освен нарушението по допускане на свидетелските показания, съдът е извърши и неправилно тълкуване на същите.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Я. А. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, приподписано то процесулания му представител – адв. М. Д..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на касационната жалба намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос. По естеството си изложението представлява изцяло навеждане на касационни оплаквания, относими към разпоредбата на чл.281 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №71/21.02.2013 г. по гр.д.№865/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№2382/27.3.2013 г., подадена от К. А. Г. от [населено място], [община], област В., приподписана от процесуалния му представител – адв. М. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: