4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
С., 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 639/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 151 от 20.06.2011 г., постановено по т. д. № 538/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от дружеството молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 21.02.2011 г. по гр. д. № 1735/2010 г. на Търговищки районен съд, 8 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради незаконосъобразност на извършената от тричленния състав на ВКС преценка за недопустимост на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. А. С. – Т. в качеството на [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С молба вх. № 3642/11.04.2011 г. [фирма] е сезирало Върховния касационен съд с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 99 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1735/2010 г. на Търговищки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против С. А. – Т. в качеството на [фирма] установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземане в размер на 1 375.78 лв., представляващо част от неизплатена цена по договор за доставка на учебни помагала от 23.10.2008 г., заедно с мораторна лихва в размер на 254.27 лв. за периода 28.10.2008 г. – 21.07.2010 г. Молбата е основана на твърдения, че в началото на м. април 2011 г. е открито ново писмено доказателство от съществено значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.422 ГПК – данъчна фактура № 21833/31.10.2008 г., издадена от [фирма], с която молителят не е успял да се снабди своевременно, за да я представи в производството пред Търговищки районен съд.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, тричленният състав на Първо отделение при търговска колегия на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са съображения, че доколкото представената с молбата фактура е издадена на 29.09.2009 г. от търговец с надлежно вписан в търговския регистър адрес на управление, молителят е разполагал с възможност да се снабди с нея още към датата на предявяване на иска – 04.10.2010 г., и да я представи до приключване на производството по чл.422 ГПК. Прието е, че щом възможността за снабдяване с фактурата е възникнала повече от три месеца преди подаване на молбата за отмяна на 11.04.2011 г. и е съществувала по време на висящността на исковия процес, правото на отмяна следва да се счита за преклудирано вследствие пропускане на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, без значение кога решението е влязло в сила.
Настоящият състав на ВКС намира, че изводът на първия тричленен състав за недопустимост на молбата за отмяна е формиран в нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, което е довело до неправилност на обжалваното определение. Правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК възниква в случаите, когато заинтересованата от отмяната страна е узнала обстоятелства или се е снабдила с писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора, които по независещи от нея причини не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. Надлежното упражняване на правото на отмяна е обусловено от спазване на установения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен тримесечен срок, в рамките на който страната следва да инициира производството по чл.303 и сл. ГПК. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, срокът започва да тече от момента на узнаване на новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Независимо дали се касае за обстоятелства или за писмени доказателства, началото на тримесечния срок винаги следва датата на влизане в сила на съдебното решение. Преди влизане на решението в сила срок за отмяна не тече, тъй като производството по отмяна е уредено в процесуалния закон като способ за защита срещу последиците на влезлите в сила съдебни решения. Поради това, ако обстоятелството, с което е обоснована отмяната, е било известно на молителя по време на висящността на исковия процес, респ. ако молителят е могъл да се снабди с писменото доказателства преди приключване на делото, началото на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК съвпада с датата на влизане на решението в сила. Моментът на узнаване на обстоятелството, респ. на възникване на възможността за снабдяване с доказателството, е релевантен за основателността на молбата за отмяна – с оглед изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но не и за нейната допустимост от гледна точка на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, спазването на който /в разглежданата хипотеза/ се преценява спрямо датата на влизане на решението в сила.
Данните по делото сочат, че постановеното от Търговищки районен съд решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 21.03.2011 г. /понеделник/. Молбата за отмяна е подадена на 11.04.2011 г., т. е. значително време преди изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, броен от датата на влизане на решението в сила. При тези факти се налага извод, че преклузивният срок за иницииране на производството по отмяна на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание е спазен, поради което молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Отговорът на въпроса дали молителят е разполагал с възможност да се снабди с данъчна фактура № 21833/31.10.2008 г. по време на разглеждане на гр. д. № 1735/2010 г. и да я представи преди неговото приключване е от значение за произнасянето по основателността на молбата и не може да рефлектира върху преценката за нейната допустимост.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на постановилия го тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за разглеждане и произнасяне по същество на подадената от [фирма] молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1735/2010 г. на Търговищки районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 151 от 20.06.2011 г., постановено по т. д. № 538/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 21.02.2011 г. по гр. д. № 1735/2010 г. на Търговищки районен съд, 8 състав.
ВРЪЩА делото на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата за отмяна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :