О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1081
София, 05.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември…………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 591/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма],[населено място], чрез пълномоника му адв. А. А., срещу решение № 1358 от 5.11.2009 година по гр.д. N 1278/2009 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 16 от 18.08.2008г. по гр.д. № 357/2005г. на Пернишкия окръжен съд. С него е отхвърлен иск на [фирма],[населено място] /в ликвидация/ срещу А. И. Д. от[населено място] за заплащане на сумата 31 750 лева, съставляваща получени от него наемни вноски от обекти, собственост на дружеството, за времето след освобождаването му като управител на дружеството – иск с правно основание чл.93 ЗС.
Ответникът А. И. Д. от[населено място] оспорва касационната жалба както по съществото й, така и поради липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията са посочени при формулиран въпрос “относно отговорността на бившия управител към търговско дружество за причинени вреди, изразяващи се в непредаване от страна на освободения управител на налични парични средства на дружеството”. Застъпено е становището, че основанието на иска се намира в чл.45 ЗЗД, а не в чл.93 ЗС, както са го квалифицирали съдилищата.
Твърдението за наличие на противоречива практика по поставения въпрос не е обосновано от касатора, нито са приложени съдебни решения, които да го подкрепят. Що се отнася до основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се имат предвид разясненията, дадени в т.4 на ТР №1/2009г. ОСГТК ВКС – то се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на искането, тъй като не са развити съображения в тази насока. Трябва да се отбележи и обстоятелството, че въпросът е зададен некоректно, тъй като в случая не се претендират вреди за дружеството-касатор, настъпили през времето, когато търговският управител е изпълнявал задължения по договор за възлагане на управлението /чл.145 ТЗ/, а за връщане на получени без основание наемни вноски, които е получил след прекратяване на договора.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1358 от 5.11.2009 година по гр.д. N 1278/2009 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Д. от[населено място] разноски за това производство в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.