Определение №1081 от 5.11.2013 по гр. дело №4387/4387 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1081

София, 05.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесет и четвърти октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4387/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №125 от 14.03.2013г по гр.дело № 1033/2013г. на С. окръжен съд , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата Исковете по чл. 344 ал. т.1 ,2,3 са уважени и заповедта за уволнение е отменена като незаконосъобразна ,тъй като работодателят не е извършил подбор законосъобразно и не е доказал нито по- ниска квалификация , нито по- ниско ниво при изпълнение на работата ,в която преценка ищцата не е била включена,такава е направена само за лицата които да останат на работа .При уважаване на иска за обезщетение по чл.225 ал.1 и ал.2 КТ въззивния съд е съобразил че за удин период ищцата е работила на по- ниско платена работа и е присъдил само разликата .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване ,във връзка с иска за обезщетение се поставя процесуален въпрос, допустимо ли е било въззивният съд да се произнася по иск на основание чл. 225 ал.2КТ при положение че искът е предявен по чл. 225 ал.1 КТ и не е изменяван,съответно обвързан ли е въззивния съд с правната квалификация ,дадена от първоинстанционния съд Няколко свързани въпроса се поставят във връзка с предмета и пределите на съдебния контрол , когато заеманата от ищцата длъжност е била единствена и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, но длъжността е била включена в подобора , следва ли последният да бъде предмет на съдебна преценка, след като не е елемент от фактическия състав при прекратяването на трудовото правоотношение .поставя се и въпрос , след като в протокола за извършен подбор изрично са посочени лицата , на които се дава висока оценка ,по аргумент за по- силното основание трябва ли да се приеме ,че на ищцата не е направена преценка Въпросите са привързани кам основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод указанията на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК не се отнасян за конкретния случай – съкращение на единствена щатна бройка .Като приложение са представени две решения на окръжни съдилища , но липсва позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и обосновка по него ,както и коментар на съдържанието им в изложението
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
Изразената при формулирането на процесуалния въпрос теза ,че при поискано обезщетение за оставане без работа в трудовия спор по чл. 344 КТ се касае до искове на различно основание, или до обвързваща въззивния съд квалификация предвид различните състави на чл. 225 ал.1 и чл. 225 ал.2 КТ ,когато по възражения на ответника или в резултат на доказателствата се установи , че за част от шестмесечния период ищецът е заемал по-ниско платена работа , няма отношение към допустимостта на решението, основано на този факт при определянето на размера , нито са налице съображения , относими съм основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като съдът е приложил, при това съответно на установената практика , ясни по съдържание правни норми .
На следващо място ,неоснователно защитата счита указанията по ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК за неотносими към поставените въпроси , неоснователно счита и тази своя единствена теза за обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .На поставените в изложението въпроси е даден ясен и недвусмеслен отговор от ВКС.В цитираната от въззивния съд тълкувателна практика , включително цитираната от въззивния съд практика по чл. 290 ,чл. 291 ГПК е изяснено , че работодателят определя кои длъжности , когато същите са сходни , участват в подбора при съкращение в щата и след като подбор е извършен при включване на заемани щатни бройки , които са единствени , предмет на съдебна проверка в пълна степен е съблюдаването на законовите критерии за подбор по чл.329 КТ . В съдебния спор работодателят не може да оспорва компетентността на съда по съображения , че е могъл да съкрати ищцата и без да извършва подбор .В съдебния спор е от значение законоустановеността на основанието , ползвало работодателя при уволнението и съответно посочено от него при прекратяване на трудовото правоотношение . В тълкувателно решение ТР №3 по т.д №3/2011г ОСГК е отговорено и на въпроса кои обстоятелства следва положително да бъдат установени , за да бъде зачетена преценката на работодателя при подбор и за да се приеме , че законовите критерии са били приложени . Формулирането на теза за прилагането на „по-силното основание” когато е необходим извод по фактически въпроси и се касае за обективна установеност по делото, със средствата на доказателствения процес ,е правно и логически необосновано . Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №125 от 14.03.2013г по гр.дело № 1033/2013г. на С. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top