1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
С., 16.11..2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №4075/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. П. и Ю. И. П. чрез адв. Е. М. , срещу решение №276 от 30.10.2014г. по гр.дело № 231/2014г. на Апелативен съд –Велико Т. , с което е потвърдено решение №102 от 28.02.2014г на Плевенски ОС , за отхвърляне на обективно и субективно съединени искове за прогласяване нищожност на поредица сделки с имот , първата от която сключена от касатора Ю. И. П. на 13.04.2005г за покупко – продажба без съгласието на съпругата му С. Д. П. , като нищожна на основание заобикаляне на закона –чл. 26 ал.1 ЗЗД, липса на съгласие , липса на предписана от закона форма , липса на основание , привидност – чл. 26 ал.2 ЗЗД. По отношение на тази сделка е налице влязло в сила съдебно решение , с която същата вече е призната за относително недействителна по отношение на С. Д. П. , ищцца и по настоящето дело. С потвърденото първоинстанционно решение е бил охвърлен и евентуалният иск за разваляне на първия договор, поради неплащане на цената , отхвърлен е иска за нищожност на договора от 15.12.2006г ,по силата на който е последвало учредяване на ипотека върху същия имот от купувачите М. Д. А. и Г. Н. А. в полза на П. ,като искът е бил предявен на основание накърняване на добрите нрави и привидност. Отхвърлен е иска за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 03.04.2007г , сключен между двамата ответници М. Д. А. и Г. Н. А. след развода им , както и иска за прогласяване нищожност на последващото прехвърляне на имота от Г. Н. А. в полза на ответницата Л. Н. , чрез покупко- продажба , отхвърлени са предявен при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на последната сделка , както и иска на касатора Ю. И. П. по чл. 108 ЗС , предявен срещу последните владеещи имота купувачи .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се поставя въпрос , обявяването на разпоредителна сделка с недвижим имот , извършена без съгласие на съпруга ,за нищожна или относително недействителна по отношение на съпруга ,без чието съгласие е извършена , води ли до непротивопоставимост на последващи сделки спрямо същия съпруг . Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, като се изтъква наличие противоречива практика по въпроса каква е нищожността в този случай – дали тя е поради противоречие със закона, или е относителна недействителност .И. противоречие е дало основание за образуване на тълкувателно дело №5/2013 на ОСГТК на ВКС ,което към момента на депозиране на касационната жалба не е приключило , а в изложението са посочени съдебните решениия , дали основание за образуване на тълкувателното дело. Според защитата , и в двата случая недействителността рефлектира върху последващите сделки , а като е отхвърлил всички искове, въззивният съд е приел обратното в противоречие с доктрината и установената практика на ВКС . В касационната жалба се изтъква , че въззивното решение е недопустимо ,тъй като с него не е разрешен правният спор, не е дадена защита и санкцията, свързана с недействителността,била тя и относителна .
Отговор е постъпил от адв. М. К. , особен процесуален представител на ответниците Л. Г. Н. , В. А. и Н. В. Н.. Изтъква се , че изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК не са изпълнени .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК – предвид данните по делото ,изложението на касаторите поставя въпрос ,който няма връзка с решаващите изводи на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили. Разгледани са били искове по чл. 26 ЗЗД , на конкретно посочени основания да се прогласи за нищожна сделка, вече призната за относително недействителна спрямо касаторката , съпруга на прехвърлителя, поради липса на съгласие от нейна страна , както и по искове да прогласи нищожност на последващите разпоредителни сделки с предмет същия недвижим имот – договор за учредяване на ипотека,договор за доброволна делба , договор за покупко- продажба . При това положение съдът се е произнесъл по предявените искове за нищожност ,като ги е отхвърлил на предявените основания – липса на съгласие, симулация ,заобикаляне на закона, опорочена форма и пр. , тъй като и поддържаните по тези исковете основания за нищожност не са били установени и сделките са действителни. Изходът на така очертания по делото правен спор няма връзка с произтичащата от относителната недействителност противопоставимост на тези сделки спрямо касаторката С. П.. П. не е отречена от решаващия съд , отречено е поддържаното с иска ,че сделките са абсолютно недействителни (нищожни) на сочените от ищците други основания ,проценявани по отношение на всяка сделка конкретно. В какво се изразява противопоставимостта при относителна недействителност е изяснето с приемането на ТР № 1 от 19.04.2004г ОСГК , а че при липса на съгласие на съпруг за разпореждане с лично имущество на другия съпруг (чл.26 СК, респ.чл.23СК,отм.) е налице относителна недействителност , а не абсолютна нищожност, бе пояснено с приемането на т.2 от ТР № 5/2013г ОСГТК.
Сега, при формулиране на правен въпрос в изложението , касаторите се позовават на признатата относителна недействителност по отношение на втората от тях , за да претендират заедно последиците на абсолютна нищожност в настоящия процес , който е имал за предмет установяване на нищожност по други фактически твърдения и други изтъкнати правни основания ,а не като правна последица от призната относителн недействителност на първата покупко-продажба.
В случая относителната недействителност не е и не би могла да даде фактическо и правно основание на исковете им . От вече установеното със сила на пресъдено нещо правно положение ,че в отношенията си със страните по договора за покупко-продажба от 1995г с предмет семейното жилище, лична собственост на касатора Ю. П., съпругата му С. П. има правната възможност да изтъква последиците на тази сделка като ненастъпили спрямо нея , се формулира въпросът дали същата противопставимост се проявява и при последващи разпоредителни сделки с конкретното имущество, но в настоящият спор е дадено разрешение, което не засяга този въпрос. П. на последващи сделки при относителна недействителност, която вече е съдебно установена в предходен процес , защитата неправилно отъждествява въпрос за абсолютната нищожност на същите сделки и без каквато и да е аргументация на основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК поддържа ,че в практиката на ВКС е изразено това разрешение.
Установеното в практиката разрешение е друго. По силата на правоустановителното действие на решението , с което е прогласена недействителност на прехвърлителна сделка само по отношение на касаторката С. П., същата може да счита своя съпруг, прехвърлителят Ю. П., за собственик на продаденото семейно жилище , да счита облигационните права и задължения на страните по тази сделка за непородени от договора им , при това не само в отношенията си със своя съпруг. От това правно положение обаче не произтича друго основание за нищожност на същата сделка, или на последващо сключени сделки между лицата, чиито правоотношения относителната недействителност не засяга .За тях сделките са действителни.
Не е налице основание и по служебният критерии , доколкото Върховен касационен съд следи за допустимостта на съдебните решения и при допускане до касационно обжалване. Основания за нищожност са били заявени по исков ред и съдът дължимо се е произнесъл по исковете – съобразно обстоятелствата , на които те са основани Оплакванията за недопустимост на въззивното решение не кореспондират с предмета на делото, очертан от предявените искове. Отъждествяват се основанията за успешно провеждане на установителен иск за нищожност при наличие на основание по чл.26 ЗЗД и противопоставимостта като резултат от прогласяване на една относителна недействителност,с която теза се аргументира въпрос, неотносим към решаващите съображения на съда и изхода на делото .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №276 от 30.10.2014г. по гр.дело № 231/2014г. на Апелативен съд –Велико Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .