О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
София, 11.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3038/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.А.д. – пълномощника на Ж. Д. Д. и Д. И. Д., против въззивно решение № 2425 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 3734/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 21.05.2013 г. по гр.д.№ 9298/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма], [фирма]/в несъстоятелност/, [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси-необходимо ли е допълнително съгласие на третото лице,ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг,ако промяната в условията на главното правоотношение е такова,че той изначално не би дал съгласие по договорната ипотека;промени във вземането по смисъла на чл.174 ЗЗД ли са споразуменията между кредитора и длъжника по силата на 7които отпадат всички останали обезпечения,а остава в сила само ипотеката дадена от трето лице,необходимо ли е допълнително съгласие на това трето лице с оглед характера на ипотеката като договорна, за които се поддържа,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд е приела,че фактическите твърдения на ищците-касатори,с които оспорват валидността на изявленията си за учредяване на договорна ипотека,като считат същата за нищожна,тъй като е подменена волята им във връзка с условията,при които са подписани последващите анекси и са освободени останалите обезпечения на банковия кредит,нямат отношение към валидността /недействителността/на даденото обезпечение на банката-кредитор,а единствено до правните последици от действията на длъжника по кредита и дали задължението на кредитора продължава да бъде обезпечено с учредената за чуждото задължение ипотека.Последващите след учредяването на ипотеката действия на длъжника не са изменили съдържанието на обезпеченото договорно задължение,поради което намаляването на дадените обезпечения на кредитора,с което се засяга интереса на гарантиралите изпълнението ипотекарни длъжници е без значение за действителността на ипотеката,т.е. в настоящия случай не са налице някои от общите и особени основания за нищожност на ипотеката.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторите не са обосновали самото основание, т.е. не са посочили какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставените въпроси са разрешени в съответствие с константната практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.174 ЗЗД.Освен това следва да бъде посочено,че съгласието на ипотекарните длъжници е задължително само в случай на новиране на задължението по смисъла на чл.107 ЗЗД,какъвто не е настоящия случай.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че въпросите, посочени в изложението, касаят правилността на съдебното решение и по тях съдът взема отношение в касационното решение, ако преди това допусне касационното обжалване, поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставените правни проблеми в изложението сочат на несъгласие с приетите от съда за установени факти и с формираните изводи, което, обаче не е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2425 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 3734/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: