1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1085
С., 16.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №4160/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №568 от 26.01.2015г по гр.д. № 8197/2014г на Софийски градски съд, в частта по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на заповед № 278/24.08.2011г на Управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 т.4 КТ като незаконосъобразна, в частта , с която е потвърдено уважаването на иск за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал.1, във вр. чл. 221 ,ал.4 КТ за периода 10.08.2011 – 04.11.2011г до размера на сумата 2004,54лв , част от предявените с иска по тази претенция 2067,16 евро ,в частта с която не е уважено възражение за прихващане по тази претенция , както и в частта , с която е уважен иск за присъждане на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 233,33 лева,при заявен от ищеца размер по този иск 539 евро , обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск .
В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса, свързани с решаващите съображения на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 221, ал.1 КТ.Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в хипотезата , когато срочният трудов договор е бил прекратен поради завършване на работата преди волеизявлението за прекратяване без предизвестие от раотника или служителя ( на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ).Чия е доказателствената тежест при спор по чл. 221, ал.1КТ при срочен трудов договор ,сключен до завършване на даден обект , да докаже ,че работата е била приключена и кога – на работика , или на работодателя .Сочи се противоречие с приетото в реш. № 509 от 2013г по гр.д № 532/2013г на ОС Русе по двата въпроса .
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ – за отмяна на заповед № 278/24.08.2011г на Управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а в останалата част касационната жалба е недопустима съгласно чл. 280 ал.2 ГПК .
Във връзка с решаващите съображения на съдилищата за незаконосъобразност и отмяна на оспорваната с иска заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при изтъкнато от касатора основание на чл.325 т.4 КТ, правен въпрос не е формулиран. Решаващо за спора в тази част, по основанието на иска ( чл. 344 ал.1 т.1 КТ ) е било от кой юридически факт е произтекло прекратяването на трудовото правоотношение.При сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ , ищецът е направил изявление на основание чл.327 ал1.т.2 КТ че прекратява договора , получено от работодателя на 10.08.2011г , а последният е отговорил с оспорваната своя заповед от 24.08.2011г ,връчена на 30.11.2011г ,позоваваща се на основанието по чл.325 ал.1 т.4 КТ , без да сочи кога счита същото за настъпило.Работата, която ищецът е изпълнявал по трудовия договор като „заварчик” е била фактически преустановена след датата 20.07.2011г,за което страните не спорят ,спорът е относно последиците на този факт, които според ищеца сочат на престой , а според ответника – на автоматично прекратен договор.
Тезата на касатора ,че трудовият договор, сключен до завършване на определена работа следва да се приеме за прекратен от дата , предхождаща изявлението на ищеца , без оглед на това дали работата е завършена или преустановена, въззивият съд не е възприел. Горната теза на защитата не само не е намерила израз при формулиране на правен въпрос в изложението, но липсва и правна обосновка във връзка с нея. Поради това касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска, не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос . Оспорват се само изводите на въззивния съд , който не е приел показанията на доведен свидетел за факта ,че около и след датата 16. 07.2011г заваръчните работи на обекта са били преустановени , да свидетелстват за фактическото основание по чл. 325 ал.1 т.4 КТ ,на което работодателят се е позовал по- късно и след като вече ищецът е упражнил правото си да прекрати договора .
Въпросът дължи ли се обезщетение по чл .221 ал.1 КТ в хипотезата , когато срочният трудов договор е бил прекратен поради завършване на определена работа преди волеизявлението от страна на работника ,че го прекратява без предизвестие, няма отношение към решаващите съображения на съда по първия иск. Въпросът , както и следващият въпрос, за доказателствената тежест по отношение на обстоятелствата , на които се основава иска за обезщетение, е свързан с решаващите съображения на съда да уважи частично иска по чл. 221 ал.1 във вр. ал.4 КТ. Произнесеното в тази част решение на въззивния съд обаче не подлежи на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК , предвид цената на иска , както бе посочена тя по- горе. Същото се отнася и за касационната жалба в частта, с която на въззивна инстанция е произнесено решение по иска за обезщетение поради непозван отпуск .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №568 от 26.01.2015г по гр.д. № 8197/2014г на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 24.09.2013г по гр.№3402/2012г на СРС 60 състав по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ, за отмяна на заповед № 278/24.08.2011г на Управителя на [фирма] .
Оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №568 от 26.01.2015г по гр.д. № 8197/2014г на Софийски градски съд в останалата обжалвана част .
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок съобщението , пред друг състав на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .