О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
[населено място], 17.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1294 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 269 от 26.05.2010г. на П. окръжен съд постановено по гр.д. № 259/2010г., с което е потвърдено решение № 1010 от 16.12.2009г. по гр.д. №2868/2008г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от Б. Т. А. против Ц. Н. Б. иск за установяване, че е собственик на 355 кв.м., представляващи част от имота му, целия с площ 875 кв.м., съставляващ парцел ІІ-336 в кв. 30 по обезсиления план на[населено място] от 1968г., при съседи: Н. П., н-ци на Й. П., Н. Ш. и улица, която част неправилно е придадена по регулация на ответницата.
Жалбоподателят Б. Т. А. намира решението за неправилно – необосновано и постановено в нарушение на ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като развива доводи, че съдът не е съобразил, че ответницата никога не е владяла имота; че между имотите има масивна ограда, както и че от 1968г. досега границите не са променяни. На следващо място сочи, че са допуснати нарушения на чл. 15 ЗУТ като за промяната на границите не е искано неговото съгласие.
Ответницата по жалбата Ц. Н. Б. я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предявен е положителен установителен иск относно реална част от урегулиран поземлен имот с правно основание чл.124 ГПК, съединен с искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт. Установено е, че ищецът Б. А. е придобил с договор за покупко-продажба от 1982г. дворно място от 875 кв.м., съставляващо парцел ІІ-336 от кв.30 по плана на[населено място] с построената в него жилищна сграда. Съгласно действащия регулационен план на селото от 1993г. този имот съответства на имот пл. № 289 и за него е отреден УПИ VІ-289 в кв.13 с площ 529 кв.м., в която площ имотът участва с 514 кв.м. С договор за покупко-продажба от 1996г. ответницата е закупила имот пл. № 290 в кв.13, за който е отреден УПИ V-290 с площ 804 кв.м. с уредени регулационни сметки, с построени в него масивна жилищна сграда и стопанска сграда. Приетата техническа експертиза установява, че по обезсиления план от 1921г. спорната площ от 355 кв.м. е попадала в имот пл. № 570 собственост на праводателя на ответницата. По обезсиления план от 1968г. тази площ първоначално е била в имот пл. № 336, собственост на праводателя на ищеца, но с констативен акт от 10.05.1985г. за непълноти и грешки в кадастралния план е присъединена към имот пл. № 337, като е констатирано, че заснетите кадастрални граници между двата имота не съответстват на съществуващите на място имотни граници. По сега действащия ПУП на[населено място] процесните 335 кв.м. попадат в югозападната част на имот пл. № 290, собственост на ответницата. Установено е, че с решение на П. окръжен съд по гр.д. № 106 /1985г. е оставена без уважение жалбата на ищеца срещу изменението на дворищната регулация между парцели ІІ-336 и V-337 от кв. 30 по плана на[населено място], утвърдена със заповед № 63 от 10.04.1985г. на Председателя на ОНС П.. Вещото лице сочи, че спорната част е извън границите на имота на ищеца и не се владее от него.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че спорната част е включена в УПИ VІ-290 в кв.13, който е собственост на ответницата и при влязла в сила регулация не може реална част от парцела да е притежание на лице, различно от собственика на парцела. Изтъкнал е, че въпросът дали имотните граници са заснети правилно не е предмет на настоящия иск, а на евентуално производство по чл. 53 ЗКИР, така че само след проведена процедура по изменение на регулацията може да се води успешно установителен или осъдителен иск за собственост. Съдът е приел за недоказани твърденията в исковата молба, че по силата на действащия регулационен план се е предвиждало придаване на процесната част от 355 кв.м от имота на ищеца към парцела на ответницата, при която хипотеза имат място наведените доводи за неуреждане на регулационните сметки. На последно място съдът е посочил, че реална част от парцел не може да бъде придобивана по давност по правилата на ЗПИНМ и З. .
След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира, че такива не са налице. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда, който е обусловил изхода на спора, нито са обосновани допълнителните основания на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, а именно противоречие на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Без формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато – виж ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1. Изложените от касатора съображения в изложението са такива по съществото на спора и по правилността на направените от съда правни изводи.Те обаче не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, чиято цел е да извърши селекция на касационните жалби по законоустановени критерии. Без да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК съдът не може да обсъжда наведените в изложението и в жалбата доводи за несъответствие на правните изводи на съда с доказателствата по делото.
Предвид изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 26.05.2010г. на П. окръжен съд постановено по гр.д. № 259/2010г. по касационната жалба на Б. Т. А. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: