1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
ГР. С., 27.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №426/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №6549/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Р. П. срещу касатора по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност”стюард” при ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът не е посочил точно и ясно материалноправен или процесуален въпрос, като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Намира , че въззивното решение е неправилно и необосновано / осн. по чл.281,т.3 от ГПК, за наличието на които ВКС не се произнася в това производство/. Според касатора изводите на въззивния съд, че данните по делото сочат на намаляване на обема на работа в предприятието, а не на спиране, като основание за прекратяване на тр. правоотношение са незаконосъобразни и противоречат на две решения на ВКС по реда на ГПК, отм. – по гр.д. №1603/02 г. и по гр.д. №842/99 г. на трето г.о.
Липсата на ясно и точно формулиран от касатора правен въпрос от предмета на спора е достатъчна, за да не се допуска обжалването. Въпросът следва да е поставен в контекста на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК, които са специфични по цел и съдържание и не съвпадат с основанията за касационно обжалване – ТР №1/19.02.10 г. Дори да се приеме, че касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с посочените две решения на ВКС по въпроса в какво се изразява спирането на работа, като основание за уволнение, такова противоречие няма. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че за да е налице спиране на работата е необходимо преустановяване на определена дейност в предприятието, при което изпълняващите я работници остават в престой. Когато престоят продължи над посочените в чл.328, ал.1,т.4 от КТ 15 работни дни и няма перспектива за възстановяване на работния процес работодателят може да прекрати тр. договори с работниците, изпълнявали преустановената дейност. Същевременно в първото от цитираните решения на ВКС е посочено и разрешението е споделено от първоинстанционния и въззивния съд при установеното по настоящото дело, че когато дейността продължава да се изпълнява, но с намален обем и съответно – от намален състав на заетите с нея, не е налице спиране на работата като основание за прекратяване на тр. договор. В такъв случай е налице намаляване обема на работа като основание за прекратяване на тр. правоотношение след подбор – чл.328, ал.1,т.3 и чл.329 от КТ, а прилагането на осн. по чл.328, ал.1,т.4 от КТ, за което подбор не е предвиден, е в заобикаляне на закона и при злоупотреба с право.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №6549/11 г. от 27.10.11 г.
Осъжда [фирма] да заплати на Р. Н. П. деловодни разноски за тази инстанция от 950 / деветстотин и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: