О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
С. 05.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на първи ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4490 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 1033 от 30.05.13г. по в.гр.д.№ 4128/12г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 10.10.12г. по гр.д.№ 391/12г.на Софийски градски съд като е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от З. за сумата от 25 000лв.,представляваща обезщетение за причинените на С. Д. А. неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу него незаконно обвинение, задържане под стража и забрана за напускане пределите на Република България, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2009г.до окончател-ното й изплащане и е отхвърлен иска до пълния му размер от 35 000лв.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г.,т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице, за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и липсата на мотиви за наличие на причино-следствена връзка между обвинението и причинените вреди. Прокуратурата се позовава на решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК и на САС, като последното тъй като не съдържа отбелязване за влизане в сила – не може да бъде съобразено.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейните допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил, че С. Д. А. е бил оправдан по обвинение за извършено тежко умишлено деяние, при производството продължило около 13 години /от 01.1996г.до 18.05.09г., когато е влязла в сила оправдателната му присъда/, наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”за срок от три месеца, като за период от 12 години е бил със забрана да напуска пределите на страната, която с оглед неговата професия на летец е била решаваща и е довела до загуба на възможността да упражнява професията си. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, свързани с дискредитирането му пред обществото, близките и колегите /бил е уважаван специалист, инструктор, обучавал е останалите, бил е заместник-командир,а наказателното производство е станало причина да смени работата си, поради невъзможност да поддържа изискуемата се квалификация/. Пострадалият е променил начина си на живот, средата, ограничил е контактите си, последвали са значителни негативи за него и близките му.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в жалбата. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална,тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното представеното от касатора решение,което е постановено при друга фактическа обстановка- не следва да се обсъжда/. В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Поставеният от касатора въпрос,касаещ липсата на установена причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди, настоящият съдебен състав не разглежда, защото касае съществото на спора,а във фазата по допустимост преценка за правилност не се извършва.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1033 от 30.05.13г. по в.гр.д.№ 4128/12г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.