3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
С. 27.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 315/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Запрян С. К. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. А. А., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 292 от 02.12.2011г. по в.гр.д. № 420/2011., с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд, № 670 от 09.06.2011г. по гр.д. № 832/2011г., с което Запрян С. К. е осъден да заплати на М. Иванова Т. от [населено място] сумата 6 000 евро, представляваща двойния размер на платен задатък по предварителния договор от 28.03.2008г. за продажба на недвижим имот, и сумата 4 750 евро, дадена на отпаднало основание, поради разваляне на същия предварителен договор.
Ответницата по касация М. Иванова Т. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от М. Иванова Т. против Запрян С. К. иск за присъждане на сумата 6 000 евро, представляваща двойния размер на задатъка, платен по предварителния договор от 28.03.2008г. за продажба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че съгласно т. 4 и 5 от договора дадената от ищцата сума от 3 000 евро съставлява капаро. Съдът не е възприел доводите на ответника Запрян С., че посочената сума е частично престиране по договора, а не капаро. Въз основа на уговорките в т. 4 и 5 от предварителния договор и представените по делото разписки е приел, че уговореното капаро в размер на 3 000 евро съставлява и 35-те процента от уговорената цена. Останалата сума от 4 750 евро съдът е присъдил поради отпадане на основанието за плащането й като е приел, че ищцата е изправна страна по предварителния договор, развален поради неизпълнение от страна на ответника – продавач.
След оставяне на касационната жалба без движение за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът Запрян С. К. е представил изложение, с което моли въззивното решение да се отмени и искът да се отхвърли. Изложил е доводи, че дадената от ищцата /ответница по касация/ сума от 3000 евро не съставлява капаро. Счита, че една и съща сума не може да изпълнява функциите и на първа вноска и на капаро. Конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче не е формулиран и изобщо не са изложени съображения, основани на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по определен въпрос, предмет на въззивното решение.
При тези данни ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
На ответницата по касация следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 650 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 292 от 02.12.2011г. по в.гр.д. № 420/2011г.
ОСЪЖДА Запрян С. К. от [населено място] да заплати на М. Иванова Т. от [населено място] сумата 650 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: