О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София, 17.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4395/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез гл.юрисконсулт Ал. Р., срещу въззивно решение № ІV-20 от 20.02.2015г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 13/2015год. С това решение е потвърдено решение №2141 от 10.11.2014г., постановено по гр.д. № 6088 по описа за 2014г. на РС [населено място] и в полза на Д. са присъдени разноски за въззивното производство в размер 1500лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството против Г. Н. Д. иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответникът Д. дължи на ищеца сумата от 11 572,00лв., представляваща част от главницата от 34000лв. по Запис на заповед, издаден на 28.02.2012г. в [населено място], предявен за плащане на 01.06.2012г., което частично предявено вземане е част от предмета на Заповед за изпълнение №2693/13.06.2014г. по ч.гр.д.№4500/2014г. на РС [населено място], и [фирма] е осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер 1500лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280 т.1 ГПК във връзка с уточнения от съда въпрос в т.1 от изложението: за разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Поддържа се от касатора, че въззивното решение противоречи на задължителната практика, обективирана в т.17 на Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Сочи се и наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : „ 2. Ответникът по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед следва ли да проведе пълно и главно доказване на въведените от него обстоятелства в това производството?; 3.Обясненията дадени от процесуалния представител на страна приравняват ли се и имат ли значението на обяснения дадени от страната, която следва да се яви лично, по смисъла на чл. 176 ГПК?; 4. Правилно ли съдът е приел, че издаването на Запис на заповед следва да е обусловено от направено предходно искане от страна на кредитора, при положение че е изрично предвидено в друг писмен документ по обазец „Приложение 1“ към договора за наем?; 5. Съдът не нарушава ли абстрактния характер на Записа на заповед, като приема че не е доказана причината за издаването му, тъй като липсва писмено искане за същото от страна на кредитора?; 6. Може ли съдът да мотивира отхвърлянето на иска като недоказан от ищеца, при положение че е отказал всички доказателствени искания от ищеца и ответника (свидетелски показания и на двете страни и лични обяснения от ответника)?; 7. Има ли право съдът да тълкува разширително писмено изказване на страна (а именно изрично признание от негова страна), направено в подадения от същата отговор на исковата молба?; 8. Може ли съдът да мотивира отхвърлянето на иска като в мотивите да посочи „ответникът твърд позовавайки се на направено от него самия разширително тълкуване на изказване на страна?” Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като „произнасянето по горепосочените въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Ответната страна Г. Н. Д. в представен писмен отговор чрез адв.Р.Д. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на 1250лв. деловодни разноски за касационното производство, съгласно приложени списък на разноските и договор за правно помощ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание по чл.422 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е предявил иск срещу ответника, като е искал съдът да приеме за установено, че последният му дължи сумата 11 572 лева, представляваща част от главницата от 34 000 лева по запис на заповед, издаден на 28.02.2012г.в [населено място], с падеж на предявяване, предявен за плащане на 01.06.2012г., което частично предявено главно парично вземане съставлява част от предмета на заповед за изпълнение № 2693 от 13.06.2014г.по ч.гр.д.№ 4500/2014г. по описа на БРС; че в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение между страните – договор за наем на строително оборудване от 12.03.2009г., като във връзка с изпълнението му са били сключени в периода до 16.07.2012г. 19 броя допълнителни споразумения по образец „Приложение №1“, като за обезпечение на вземанията по тях управителят на дружеството наемател [фирма] – Г. Д. е подписал няколко на брой записи на заповед, между които и процесния, на обща стойност над 120 000 лева; че твърдението на ответника е, че записът на заповед има обезпечителна функция, като е обезпечавал връщането на наетото строително оборудване от наемателя в изправност или евентуално настъпили вреди, в случай на погиването или повредата на оборудването, както и, че оборудването е било върнато в неговата цялост и напълно изрядно на наемодателя, като при всяко връщане на наето оборудване е бил съставян и подписван надлежно приемо-предавателен протокол, с оглед на което вземането, обезпечено с процесния запис на заповед е било изцяло погасено; че в проведеното открито съдебно заседание ищецът е признал, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с твърдяното от ответника каузално правоотношение, но е противопоставил твърдение, че записът на заповед е обезпечавал задълженията по договора за наем, а не връщането на оборудването в цялост и без повреди. При тези твърдения на страните съдът е приел, че всяка от страните е следвало да докаже твърденията си като в тежест на ищеца е било да докаже твърдението си,че записът на заповед е обезпечавал вземанията му по договора за наем, а не както е твърдял ответникът, връщането на наетото оборудване в неговата цялост и изрядност. Приел е също, че след като ищецът е оспорил твърдението на ответника, че записът на заповед е обезпечавал връщането на наетото оборудване в неговата цялост и изрядност, противопоставяйки твърдение за обезпечителната му функция на други вземания по договора за наем, то именно в тежест на ищеца е било да посочи и ангажира доказателства кои точно са тези вземания, какъв е техният размер, кога са станали ликвидни и изискуеми, но не е сторил това по делото. Счел е за неоснователно позоваването от страна на ищеца на клаузата на чл.15 ал.1 б.В от представения като доказателство по делото договор за наем на строително оборудване. В тази връзка е посочил, че действително в тази клауза от договора са посочени видовете обезпечения, които наемателят предоставя на наемодателя, едно от които е запис на заповед; но изрично е уговорено, че обезпечението се дава от наемателя след писмено поискване от наемодателя, като такова не е необходимо само ако предоставянето му е изрично уговорено в Приложение №1 към договора; че по делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства процесният запис на заповед да е бил издаден от ответника след писмено поискване на наемодателя, нито има изрична уговорка за това в Приложение №1 към договора; че записът на заповед е съставен почти три години след сключване на договора за наем, както и е останало неустановено кое от задълженията по договора за наем обвързва физическото лице Г. Д., което в това си качество не е страна по договора.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая първият поставен въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. Съгласно задължителните постановки, дадени с т.17 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Видно от мотивите на въззивния съд последният не се е отклонил от това правно разрешение – отчитайки твърденията на страните съдът е приел, че всяка от тях е следвало да докаже твърденията си; че в тежест на ищеца е било да докаже твърдението си, че записът на заповед е обезпечавал вземанията му по договора за наем, а не както е твърдял ответникът, връщането на наетото оборудване в неговата цялост и изрядност, че последният не е сторил това , поради което и предявеният иск е неоснователен. С оглед на това не е налице поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване във връзка с този въпрос.
Останалите формулирани в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Първият от тях, под номер две в изложението е правно разрешен от въззивния съд, но не обуславя решаващите изводи на съда, който е счел иска за неоснователен поради това, че ищецът не е доказал твърденията си. Не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК и поставените такива под номера три и седем в изложението. Въззивният съд не е давал правни разрешения на такива въпроси със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях. Останалите четири въпроса с номера четири, пет, шест и осем в изложението / последният и неясно формулиран / също не са правни въпроси – по своята същност това са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, тъй като са привързани към доводите на касатора за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати процесуални нарушения. Тези доводи подлежат на преценка във втората фаза на производството, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
На следващо място касаторът не е обосновал и тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тези въпроси от №2 до №8 от изложението. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а само бланкетно се е позовал на основанието по чл.280 т.3 ГПК възпроизвеждайки законовия текст.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени такива в размер 1250лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-20 от 20.02.2015г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 13/2015год.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. Н. Д. деловодни разноски за касационното производство в размер 1250лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: