3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
гр.С., 17.11..2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 3930 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на образованието и науката срещу решение от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 12959 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б” въззивен състав, с което е отменено решение от 30.06.2014 г. по гр.д. № 3293 по описа за 2013 г. на СРС, 123 състав, и е постановено друго за отмяна на заповед РД-12-197 от 25.06.2013 г. на Министъра на образованието и науката за дисциплинарно уволнение на И. В. Г., служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а министерството е осъдено да и заплати 4 643,60 лв. обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ и 523,10 лв. обезщетение на основание чл.225, ал.2 от КТ.
К. твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела тези на първоинстанционното решение? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.19 на ТР № 1 от 41.2001 г. на ОСГК на ВКС.
2. За отговорността на Министерството на образованието и науката при предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, когато държавното училище е закрито. К. смята, че по въпроса за правоприемството между закритото училище и Министерството съществува противоречива съдебна практика.
Ответницата по жалбата И. В. Г. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След извършена проверка в педагогически интернат „Св.К. О.“ в [населено място], И. В. Г., която е била директор на интерната, е била дисциплинарно уволнена заради констатираните нарушения. Софийският районен съд е отхвърлил предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, тъй като е приел, че интернатът е закрит и Министерството на образованието и науката не е негов правоприемник. Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете. След като подробно е изложил фактическата обстановка, този съд е аргументирал правоприемството между закритото учебно заведение и Министерството, позовавайки се в този смисъл на решение № 999 от 16.12.2009 г. по гр. д. № 4050/2008 г., I Г. О. на ВКС. По съществото на спора съдът е констатирал, че наказанието не е наложено в двумесечен срок от откриване на нарушенията. Следователно въззивният съд е извършил своя самостоятелна преценка на събраните доказателства, достигнал е до собствени фактически и правни изводи, поради което обжалваното решение не противоречи, а съответства на т.19 на ТР № 1 от 41.2001 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не може да се допусне.
По втория въпрос на касатора е формирана задължителна съдебна практика с цитираното и съобразено от въззивния съд решение на ВКС. Според тази практика при закриване на държавно училище, ако с акта за закриването не е определен друг правоприемник, държавата, чрез МОН или чрез съответното министерство или ведомство – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, следва да носи отговорност за задълженията на закритото училище. Действително, този въпрос не е уреден в З., но след като държавата е създала една своя структура, която да осъществява държавната функция в сферата на образованието, държавата следва да носи и отговорност за задълженията към трети лица, поети от закритата структура, в случай че не е бил определен друг правоприемник. К. не е представил противоречаща на това решение съдебна практика, поради което по втория въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 12959 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на И. В. Г.- [ЕГН], сумата 1 000/ хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: